Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Камчия  

Hits: 8466
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Черноморски регион
Камчия
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Биосферен резерват „Камчия се намира в долното течение на река Камчия (в местността "Камчийски пясъци") и е обявен през 1951 година с цел опазване на най-голямата вековна крайречна гора в България. Гората е наречена лонгоз и целта на резервата е да се запази нейният естествен вид. Гората на места достига до 50м височина. В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета: летен дъб, елша, бяла топола, дива круша, върба, мъждрян и др., но преобладават полски бряст и ясен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. Храстите са представени от червена къпина, глог, шипка, дрян, леска и др..От особено голямо значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. Те са представени от скрепка, дива лоза, имел и др. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения. В резервата са установени близо 200 вида птици, от които 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, къдто зимува червеноглавата потапница. В гората се срещат много бозайници: сърна, елен, дива свиня, лисица, дива котка и др. Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море. Крайречните заливни гори около устието на р.Камчия, включени в границите на едноименния резерват, днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и спесифичните екологични условия, при които тя се развива. В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко копче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste). В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Бернската конвенция. В района на резервата са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус (според критериите на Birdlife International), от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа птици, размножаващи се в резервата са черният щъркел (C. nigra), малкият креслив орел (A. pomarina), соколът орко (F. subbuteo.), големият ястреб (A. gentiles), осоядът (P. apivourus), както и седем(от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловретата мухоловка резерват „Камчия” е едно от най-важните места за тези видове в Европа. Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България. Тук се намира и най-дългият непрекъснат морски плаж в България, който започва от къмплинг Рай и Романтика и завършва чак на Черни нос. Разположен е непосредствено до Черно море покрай устието на Камчия. Релефът на резервата, особено на юг от Камчия, е почти равнинен. Само най-северните части, както и частите в близост до морето са разнообразени от склонове с различен наклон. Най-ниската точка на резервата е до устието на Камчия, т.е. на морското равнище. Почвообразуващите материали са кватернерни-холоценски чакъли, пясъци и глина. Вследствие на потъвания в миналите епохи се е образувал Камчийският лиман, който по-късно е бил запълнен от наносите на реката. Някои площи край Камчия са заети от пясъчни ивици, образувани в резултат от пресушаване. На други места по крайморската ивица и в азмаците прониква солена вода от Черно море. Повишеното съдържание на соли, особено на натриев хлорид, е причина за по-слабия растеж и за по-ниския бонитет на насажденията
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter