Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Пещера Магура  

Hits: 7449
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Старопланински регион
Пещера Магура
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Пещерата Магура се намира в северозападна България, на около 180 kм от София. Отстои на 17 км от гр. Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от гр.Видин. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Една от най-големите пещери в България - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20 м. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. Има тектонски произход. Езерото предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателен обект за лов - водни птици, риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност. Национален туристически обект. Произход на пещерата Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някой от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има Височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. "Падналият бор" е най- големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м. В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от аптеките варовици, в които е създадена пещерата. Трите етапа в развитието на пещерата Магура се потвърждават и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Приемаме, че образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Магура е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст. Рабишката могила, в която е образувана пещерата, представлява малка моноклинала - остатък от мезозойската мантия на Белоградчищката гънка. Тя е наклонена на северсевероизток и има простиране 95 - 115°. В тази моноклинала най-широко са разпространени силно окарстените аптеки ургонски варовици, които изграждат средната и високата част от южния склон и изцяло северния склон на Рабишката могила. Три системи основни пукнатини са послужили като главни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес във варовиците. Има рисунки на първобитния човек в пещерата. Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията редставляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят. Рисунките в "Магурата" определят характера и на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха. Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно, те принадлежат към средиземноморската среда на праисторическото изкуство. Триумфалната зала е най-голямата зала в пещерата. Тя е разположена на площ 5720 кв. м. По главната ос е дълга 128 м с максимална ширина 58 м и височина до 21 м. В южната й част е образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Между синтровите образувания в тази зала най- интересни са сталагмитите Сините купни, разположе-ни в северозападната й част. Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи... Бившата галерия Прилепите с площ 2800 кв. м днес е от-делена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура" . В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура"... Шампанско "МАГУРА" По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология. Галерията с рисунките- Западния край на Срутището е свързан с алеята на рисунките, която първоначално има посока североизток — югозапад, а после посоката й се променя от югоизток на северозапад. Накрая са оформени три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. По главната, ос този пещерен коридор има дължина 240 м и площ 3750 кв. м. Максималната му височина е 24 м.В този коридор е „Славата" на пещерата Магура — оригиналните пещерни рисунки, които са едни от най- интересните шедьоври, на първобитното изкуство на Балканския полуостров. Срутището- Мечката. Развита е на площ 2800 кв. м. Тя е дълга 85 м, широка до 68 м и висо-ка в западната част до 27 м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове. Напречният профил на залата е асиметричен, характерен с по- полегата югозападна и по- стръмна североизточна част. В южната част залата се понижа-ва и е известна с името Стрелбището. Тук през 1943 г. партизани от отряд „Георги Бенковски" са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ. Залата Сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3640 кв. м, дълга е 92 м, широка до 52 м и максимално висока 16 м. Варовитият пласт над тази зала има дебелина до 126 м. Най-забележителните й син-трови образувания са големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20 м и има обиколка 12 м. В източната част той е „огризан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19/24 м. Това показва, че сриването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата. Следващата зала, наречена Падналия бор, обхваща площ 3590 кв. м. Тя е дълга 102 м, широка е до 48 м и с максимална височина 14 м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4 м и с диаметър в основата 6 м. Интересен е и високият до 2,6 м сталагмит, наричан Дракона. В най- северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50 м по-ниско от входа. Тя е дълга 121 м, широка до 35 м, максимално висока 21 м и има площ 3390 кв. м. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2 м сталагмит, наречен Тополата. В южната част на залата се издига отвесната Стена на плача, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията „Багдад". По терасата има речни чакъли. Тържествена зала- Санаториумът (бившата Тържествена зала) е била временна болница — пещерен санаториум „Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975 г. дадоха добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11—12°, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление създават най- благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувствуват подобрение. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Окаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното "мляко" — кашовидна карбонатна маса.
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter