Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Празници в Добруджа  

Hits: 7606
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Северен регион
Празници в Добруджа
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Пролетни празници
Буенек -­ обичай, познат само в Източна България. Изпълнява се през Великденските пости за здраве и плодородие. Участничките в него също както в другите момински пролетни обичаи ( Лазаруване и Комичене са моми). Те избират помежду си водачка ­ буенек. Избраната мома се облича в празнична носия, в която ризата е мъжка, с богато украсен калпак върху разпуснати коси. През гърдите на буенека са кръстосани два колана с големи пафти, а върху тях ­ нанизи от монети. На кръста и са окичени разноцветни кърпи. С буенеца върви булката ­ 8-10-годишно момиче, с живи родители, облечено с булченски дрехи и забулено с червена кърпа. Моминската група посещава всяка къща в селото. Момите-песнопойки, разделени в две редици, застават една срещу друга и пеят, а между тях играят двете обредни лица като се разминават и буенецът върти сабя (секира,пръчка) над главата на булката. След това тя хвърля кърпата, с която играе, на рамото на стопанката, която връзва в нея пари, дава в дар яйца и брашно. Стопанката изнася от къщи сито и го търкулва. Според това как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината. В Източна България Буенек наричат и буйното, несключено хоро, което играят на празниците през Великите пости. Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо . На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Действията са придружени с оплакване на мъртвите. Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота
Главно в Североизточна България в събота се прави Лазарската задушница, която се свързва с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите” (излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо). В петък преди Лазаровден жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям хляб с пластична украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число). Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родственици и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта. Лазарските обичаи и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масовите български народни обичаи. В целия празнично- обреден цикъл най-широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот. Основната възрастова група участници са моми, и то най-вече тези, на които предстои женитба. В някои области на страната изпълнители са и момчета на възраст от 5 ­ 6 до 10 ­ 12 г. Подготовката за Лазаровден започва още от празника Свети Четиридесет мъченици събират се, учат и си припомнят лазарски песни и игри. През постите, когато не се играе хоро, тези събирания са били единствената забава за женската челяд. Обикновено лазарските групи се разпределят по махали и включват участници от една и съща възраст. По-рядко срещано е лазарската група да бъде една за цялото село. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Накити от монети, цветя, венци и пера допълват пъстрите лазарски костюми. Групата се събира в деня на празника в дома на избраната от момичетата водачка. Обикалянето на къщите става от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница. Повсеместно е вярването, че къщата, където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година. А лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно блогополучие. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответствува на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде те са дарявани с яйца, понякога с пари, брашно, мас. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва. Според това как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината. Идеята за здраве и плодородие е заложена и при др. обредни елементи в обичая ­ обхождането на ниви и ливади, в редица лазарски песни и др. В някои райони Лазаровден завършва с кумичене, а в повечето случаи най-вълнуващият момент е лазарското хоро. На него се събира цялото село. Тук жени и ергени оглеждат нагиздените моми, харесват и избират своите бъдещи снахи и съпруги, тъй като лазарувалата мома се смята за готова за женене.
Обичай, изпълняван на Сирница. Участниците в него са момчета (8 ­ 14-год.) и ергени. Преди вечерята (по рядко след нея) ергените запалват по високите места край селото предварително подготвени купове от слама, съчки, шума и пр. По-малките момчета правят свои огньове по улиците. Стремежът е огънят да има колкото се може по-висок пламък, защото се вярва, че докъдето стига светлината му до там няма да пада градушка през лятото. Действията около него са съпроводени с шеговити припевки и заклинания. Ергените, а в някои райони на страната и мъже, жени и деца прескачат този огън за здраве и предпазване от бълхи. На места е позната и друга форма на празничния огън, наречен още оврътник, фенер. Младежите приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват там слама. Запалват сламата и завъртат оратника като наричат и благославят. В Добруджа същите участници приготвят специални стреличавги, пярници, бутурници. На празника те излизат извън населеното място, запалват стрелите от огъня и ги хвърлят към селото, към дворовете на своите избраници или близки с наричания за здраве и плодородие, с пожелания и заклинания за любов и женитба. Хвърлянето на тези стрели е голяма чест и гордост за момите. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела. В отделни райони на страната пък запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече. Зимни празници

Игнажден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Изтточна България на този ден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: "Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета...)". Някои произнасят животински звуци или мамения. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За блъгословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях; ако пуканките са повече, повече женски пилета и агнета ще се добият през годината. Жени, които не са се отродили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана.

Тодоровска неделя Седмицата след Сирни Заговезни. В народната обредност за дните от седмицата, в която винаги в събота е Тодоровден, е широко разпространено схващането за нейния по-особен характер. Затова някъде я наричат още Черната неделя. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни дава още едно име на седмицата ­ Тримирна неделя. Понеделникът на тази седмица е известен като чист понеделник. Тогава жените измиват всички блажни съдове с гореща вода. Перат и чистят вкъщи като събраната смет изхвърлят на улицата, за да изхвърлят бълхите от дома. Този ден се готви ядене за цялата седмица, поради забраната да се готви през останалите дни. Някъде не палят огън, не готвят, не месят, за да няма суша и мана през лятото. Денят се нарича още Кукеровден, а също ­ рогач- понеделник по названието на устройваната карнавална група рогач. На този ден в Добруджа за предпазване от бяс се люлеят кучета или пък се гонят с привързани на опашката тенекии. Затова денят е познат и под името песи понеделник. Вторникът, наричан лош, чер, сух, глух, усовски вторник, се смята за най- лошия от всички вторници през годината. Според народнат вяра той се тачи за предпазване от суша, от глухота и от прострелване. Лудата сряда се празнува за предпазване от лудост. Нарича се още тримирна сряда, защото бележи края на строгия тридневен пост, спазван строго от моми, годеници и възрастни жени. След като се комкат в църква, те канят по домовете си близки родственици на постна трапеза. На въртоглав четвъртък, въртолома, се спазват редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от шемет и световъртеж. Жените не навиват прежда, не мотаят с мотовилка, не въртят чекрък. Раздават обреден хляб, който преди това е прекаден. Част от него слагат на животните, а др. част запазват, за да лекуват виене на свят през годината. Тодоровата събота е посветена на конете.

Петльовден - Петловден, Петеларовден
Празник, тачен в Добруджанска област за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче- юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. Коледуване
Много поетика и художествено творчество има в коледарските обичаи в Добруджа. Малките моми, подевките, извиват венец от сини сливи и бучки захар – ритмично подредени, обшити с червен конец. Когато дойде коледарската дружина в дома, момичето накичва калпака на коледаря, който си е харесала, та да подсети батковците, че е пораснала и към нея вече може да се поглежда. Момите пък плетат венец от пъстри маниста. Момата слага своя венец върху калпака на най-личния момък, а после на мегданското хоро бабите и майкитетърсят да откриятпо венеца кой е избраникът на тяхната отраснала щерка. Възрастните разбират в кои къщи ще има сватби през есента
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter