Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Пещера Орлова чука  

Hits: 6294
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Северен регион
Пещера Орлова чука
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
На 45 км. от Русе, на 11 км. източно от град Две Могили и на 3 км. северно от с. Пепелина в скалистия пролом на р. Черни Лом се намира Орлова Чука - една от най интересните пещери в България. Откриването та пещерните галерии е станало съвсем случайно от пастира Стоян Димов през 1941 година. Пещерата е образувана в кредни варовици, отложени на дъното на някогашното Сарматско море. Пещерните галерии са оформени много по-късно в резултат на карстовите процеси, настъпили през кватернера.Националният туристически обект - пещерата „Орлова чука” – е разположена на живописния ляв склон на р. Черни Лом.Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът и’. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли. Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. При пладнене на стадото той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Решил да провери защо е така и когато се навел над пукнатината, почувствал че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата. Пред него се открил непознатият и чуден свят на пещерата „Орлова чука”. Установено е, че през Мустерския период на палеолита (старокаменна епоха), 80 000 - 40 000 години, пещерата е била обитавана от неандерталци. Намерени са ножове, връх на копие и стъргалки от кремък. През каменно медната епоха тук е живял предшественикът на човека - кроманьонецът. От тогава са останали части от красиво украсен глинен съд, каменна брадва и др. В галериите й живеят над 15 пещерни вида. Най-големи колонии са образували прилепите голям и малък подковонос, както и остроух нощник. В скалните галерии се размножава и вида писклив прилеп, който е уникален за цяла Европа. В Концертната зала можем да се възхищаваме на красивия Голям сталактит, висок 3,5 м и имащ диаметър 50 см. В периферните части на залата сталактити и сталагмити оформят причудливи образувания: Пирамидите, Безлистната гора, Семейството, огромното Каменно вретено, Бухалът, Костенурката, Динозавърът, Орлицата, Северният елен, тръвните кошери на Пчелина, фонтаните на Гейзера, синтровата гора на Чардака, украсен по периферията с дребни сталактити и подпрян на тънък сталактон.
На запад от Концертната зала се простира Голямата галерия, която отвежда до Големия и Малкия извор. Тук можем да се възхитим на каскадно оформени, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени по периферията с фини сталактити. Водата в езерцата е кристално бистра.
На североизток от Концертната зала започва тесен, неосветен тунел, който отвежда до Малка пропаст. Благоустроената туристическа пътека минава край красиво изваяната във варовика Осморка, вляво от която, в посока изток-запад, се очертават два тунела. По-широкият тунел е известен с името Танцувалната зала, където по време на ескпедиции пещерняците устройват подземни лагери. Най-голямата зала в пещера Орлова чука носи името Големите сипеи. Тук е и краят на благоустроената част на пещерата. По стените и на места има синтрови образувания, където могат да се видят фигурите на футболиста с топка в краката, тялото и главата на змията, главата и хоботът на слона, гълъбът, еленчето, готово за скок, и мечката, която се хвърля върху еленчето. В пещерата Орлова чука са установени 15 вида пещеролюбиви животни, между които по-характерни са опашаткоскакачката, няколко вида паячета и бръмбарчета, между които е и късокрилото бръмбарче. Тук живеят още обикновената и дългокраката стоножка. Има и 5 вида прилепи, между които най-многобройни са подковоносите и остроуховият нощник. В пещерата понякога навлиза и гризачът градинарски сънливец.
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter