Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Кюстендил  

Hits: 10734
Област:   Кюстендил
Регион:  хотели ресторанти комплекси Рилски регион
Кюстендил
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Град Кюстендил се намира на 87 км югозападно от София и на 22 км от РМакедония. Градът е важен шосеен възел, като с голямо значение са международните пътища София – Кюстендил – Скопие и Кюстендил – Босилеград. Разположен е в южната част на кюстендилската котловина в подножието на планина Осогово. Южно от града се издига хълма Хисарлъка. Климатът е преходноконтинентален, мек със средиземноморско влияние. С най- голямо значение за града са топлите минерални води. Използват се за лечение на опорно- двигателния апарат, гинекологични, кожни и други заболявания. Кюстендил е балнеоложки и туристически център с национално и международно значение. Изходен пункт е за туризъм в Осогово.
Кюстендил е наследник на тракийското селище Пауталия. През римската епоха е един най- големите градски центрове в провинция Тракия. По времето на император Марк Улпий Траян / 98- 117 г./ Пауталия наред с други големи градове добавя към името си Улпия. Античният град е укрепен. В късната античност / IV- VI век / Пауталия разполага и с втора крепост, разположена на Хисарлъка. Основните богатства на града са били жито, грозде, злато и сребро. Територията на антична Пауталия е обявена за археологически резерват. За последен път името на града е споменато през 553 г., след което вече се споменава като Велбъжд. Най- вероятно е присъединен към новосъздадената българска държава по времето на хан Крум. След въвеждането на християнството като религия, Велбъжд става епископски център. Около него израстват големи манастирски комплекси. По време на управление на Деяновци е образувано Велбъждското княжество. През османското владичество градът запазва митрополитския си престол. Възраждането преобразява духовния облик на българското население. Открити са училище / 1820 г. /, Читалище / 1869 г. /. Гради се нова възрожденска архитектура. С легендарна слава се ползват Ильо войвода и Румена войвода. На 30.01.1878 г. градът е освободен. В знак на призанателност е издигнат паметник на освободителите.

Църквата “Св. Георги” в кв. “Колуша”
Средновековна църква. Датира се между 12 – 14 век. Съществува предположение, че тук се намира гроба на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През XIX век църквата е разрушена до основите на сводовете от турците. През 1878 – 80 г. е възобновена. Стенописната украса има висока художествена стойност.

Митрополитска църква  „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" Църквата е построена през 1816 г. на   мястото   на   средновековната църква „Св. Никола". По план е вкопана   едноапсидна   псевдобазилика. През 1833 г. са изградени нартекса от север и запад, свещо­ливница и костница. С   олтарните двери   на женското отделение (ХУ!-Х/11 в.), запазените икони   от   началото   на   XIX   в., иконостас и стенописи с автор Ив. Доспевски, църквата е забележи­телен паметник   на   българското възрожденско изкуство. Обявена е за архитектурен и   художествен паметник от национално значение.

РИМСКИ ТЕРМИ
Намират се в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия “ Ахмед бей.
Римските терми – публична баня, са изградени през ІІ-ІІІ в. Вероятно те са част от голям комплекс- асклепион.
От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн. Варна)..
Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни.
Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи.

КЪСНОАНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ”ХИСАРЛЪКА
Намира се на най- високата равнинна част на хълма “ Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил
Крепостта е изградена в края на ІV и началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в.
Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е opus mixtum.
Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.

Посетете
Хотел Paradise
Ваканционна къща
Механа Вратцата
Ресторант Бялата къща
Кафе аператив Запад
 
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter