Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Маричини езера  

Hits: 6590
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Рилски регион
Маричини езера
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Маричини езера е резерват обхващащ най- високите части на планината Рила. На територията му се намира изворната част на река Марица. Въпреки голямата територия, която резервата заема, горите обхващат едва около 100 хектара. На територията на резервата се намират някои от най големите находища на рилска иглика в България. Резервата дава убежище на няколко редки вида животни. Срещат се диви кози, а във високите части на Маричини езера могат да се наблюдават няколко вида орли. Резервата предлага разнообразие от релефни форми. Това се дължи на голямата разлика на надморската височина в различни части на резервата. Обявен е за резерват със Заповед № 2245 от 30.ХІІ.1956г., на Главното управление на горите. Площа му е разширена на 1510 ha със Заповед №2319 от 14.ХІ.1961г., на същото управление.
Резерват Маричини езера е разположен в района на изворните части на Марица на 1700-2925 m н.в. Тук се намират някои от първенците на планината: най- високия връх на Балканския полуостров Мусала 2925 m, в. Манчо, в. Студенец, в. Чадър тепе, в. Дено- всички над 2700 m н.в. Двете езера, разположени под в. Маришки чал и в. Манчо, откъдето извира най-голямата река у нас – Марица, са дали името на резервата.
Резервата е разположен между две главни била –от запад и от юг, по които се намират най-високите му върхове. На север и североизток граничи с Кайзеровия път, който някога трябвало да свърже курорта Боровец с долината на Места.
Във високия (алпийския) пояс преобладават скалистите върхове, под които са се формирали дълбоки циркусни гнезда. Интензивното изветряне е причина за наличието на сипеи и каменни езера. През зимата се създават условия за лавини, които са образували лавинни валове и лавинни конуси.
Резерватът попада в планинската климатична област. Ниската част –докъм 2000 m н.в., е в среднопланинската подобласт, а високата –във високопланинската. Особено силно се проявява високопланинският климат във високите части на резервата. Средногодишната темперетура на в. Мусала е (-2,9º С), а средната темперетура през януари е (-10º С), а през февруари (-11,8º С). Количеството на валежите е много голямо –до 1155 mm годишно. В разпределението им се наблюдава ясна диференциация. Годишната сума на валежите в Боровец 1346 m е 909 mm, на в. Ситняково 1742 m е 958 mm, на в. Саръгьол 1960m е 992 mm, на хижа Мусала 2393 m е 1057 mm и на в. Мусала 2952 m е 1155 mm.
В резервата преобладават терени със северно изложение. Северозападните ветрове през зимата са причина за ниските темперетури. Снежната покривка се задържа дълго – обикновено 8-9 месеца.
Под влияние на смърчовата растителност и на по- суровите климатични условия са се формирали планинско- горски тъмноцветни почви. Съдържанието на хумус и хранителни вещества в повърхностните хоризонти е високо.
Широко разпространени са също планинско- ливадните торфенисти и черноземновидни почви. Торфенистият подтип е формиран презимно над горната граница на гората и на клека под влияние на субалпийска едра тревна и храстовидна растителност.
Планинско- ливадните черноземновидни почви са образувани под влияние на алпийска тревна растителност при много сурови климатични условия.
Големи площи от резервата са покрити с открити скални масиви и с полу изветрели скални материали.
Въпреки голямата територия на резервата горите в него заемат едва 100 ha. По стръмните склонове прорязани от лавини, са формирани клекови насаждения, които заемат около 300 ha. Високопланинските пасища и ливади и другите тревни площи са общо около 100 ha. Останалата площ (около 1000 ha) са сипеи и скали, които фактически определят в много голяма степен облика на резервата.
Най- разпространени са смесените беломурово- смърчови насаждения, които заемат основната част от гористата територия. Те са на голяма възраст. Пробладават 130- 160 годишни насаждения. Повечето от тяс са изредени гори или редини. Пълнотата им се колебае от 0,2 до 0,5-0,6. Височината на дърветата е 19- 22 m.  На второ място по разпространение са смесените гори, в които пробладава смърчът Picea excelsa. Той се придружава от бяла мура Pinus peuce, като само на някои места се срещат и единични дървета от ива Salix caprea. Възрастта на смърчовите насаждения също е голяма 140-160 години. Пълнотата им е 0,5-0,7. Височината на дърветата е 21-23 m. В резервата има две насаждения, в които преобладава белия бор Pinus silvestris. Той се придружава от смърч и от бяла мура, а в едното насаждение има и единични екземпляри от ива.
Субалпийският пояс е зает от клекови насаждения, смесени с единични екзепляри от различни дървесни видове и със или без подлес от мъхове. Има и тревни асоциации, съставени от картъл Nardus stricta и гъжва Sesleria phleoides.
Много са тревните асоциации, формирани от следните доминантни и субдоминантни видове: картъл, власатки Festuca sp. div., полевица Agrostis rupestris, светлика Luzula maxima, L.silvatica, вейник Calamagrostis arundinacea и алпийски лапад Rumex aipinus.
В алпийския пояс са широко разпространени тревни и храстови асоциации, формирани от гъжва, власатки Festuca halleri, F. valida, картъл и планинска хфойна Juniperus nana.
В резервата е разпространена рилската, или божествената иглица Primula deorum – ендемит за Рила. Рядка и изключително красива е алпийската зеленика Rhododendrom kotscyt – вечнозелен храст с дребни листа и с розово-червени цветове, наричан още алпийска роза. Среща се по северните скалисти склонове на 2000- 2500 m н.в.
Съвсем рядко е също пролетното котенце Pulsatilla vernalis –  глациарен реликт. То расте у нас само в Рила над 2000 m н.в. –по скалистите поляни между клековите насаждения.
В по- голямата част на този трудно достъпен високопланински район със сурови климатични условия са намирили храна и убижище някои редки представители на нашата фауна. Резервата е богато находище на диви кози Rupicapra rupicapra. Стадата от диви кози могат често да се наблюдава при сутрешната паша по поляните между клековите насаждения.
В резервата се среща и най- силния представител сред нашите бозайниците – мечката Ursus arctos.
Високите скалисти места се обитават от няколко вида орли.
Освен с първичните си гори и с интересните си представители на фауната резервата удивлява с невероятните си природни красоти – с пейзажите си от редуващи се клекови насаждения и сипеи, които са направили проходи между тях, с чудесните си алпийски ливади, с бистрите си Маричини езера, както и с многобройните си циркусни образования във високите части.

 

Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter