Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Къща музей Райна Княгиня  

Hits: 3802
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Старопланински регион
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Къщата-музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня (1856-1917), и е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Разказва за подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. Легендарното знаме е изложено в музея. В двора са погребани костите на героинята. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият и? брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа. Имат пет синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски и? предлага да ушие знамето на Априлското въстание. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви (за „Панагюрски окръг“). На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter