Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Боянска черква  

Hits: 4074
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Софийски регион
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи - края на Х - началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХв.
Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х - началото на ХІв.
Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис.
Последната част на паметника, издигната с дарения от местното население, се отнася към средата на ХІХ в. Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от ХІ-ХІІв.Фрагменти от него могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена, горните части на западната стена и южния свод. Според ктиторския надпис, намиращ се на северната стена на втората част на храма, вторият слой живопис датира от 1259 г. Тогава върху първата живопис неизвестен екип от зографи полага нов слой стенописи като изписва и двата етажа на втората част на църквата.
Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. В по голямата си част пресъздадените над 240 изображения се отличават с индивидуалност, убедителна психологическа характеристика и виталност. Живописта следва канони за изписване на християнски храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г.
В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител /Пантократор/. Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите - четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос - Емануил, Ветхий денми /по-стар от дните/ и неръкотворните Убрус и Керемида. Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни. В първия регистър, сред светците в цял ръст, са изобразени 10 военни. В олтарната конха е представена св. Богородица с младенеца на трон, заобиколена от архангели. Под нея са четирима църковни отци - св. Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и патриарх Герман. От двете страни на олтара са изписани образите на дяконите Лаврентий, Евплий и Стефан, както и св. Никола - патрон на долния етаж на храма - много популярен светец, известен като покровител на моряци, търговци и банкери.
В притвора /втората част на църквата/ 18 сцени представят житието на св. Никола. В тях художникът включва елементи от бита на своите съвременници и на много места в композициите фигурите и преди всичко техните лица са пресъздадени с реалистична психологическа характеристика.
В люнета над входа на притвора е изображението на св. Богородица с малкия Христос, св. Ана и св. Йоаким и благославящата Божия десница. В долните части на стените са представени св. Екатерина, св. Марина, св. Теодор Студит, св. Пахомий. В южния аркосолий е композицията Христос сред книжниците, а в северния - Въведение Богородично. В преддверието са изписани и двама много почитани от българите светци - св. Иван Рилски /най-старото запазено негово изображение/ и св. Параскева /Петка/. Тук, сред образите на монасите, се намира и този на отшелника св. Ефрем Сирин. Изразителните реалистични портрети на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, изпълнени прецизно, с много вещина и чувство, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история.
Неизвестни остават имената на творците, а названието Боянски майстор е събирателно и с него се обозначава колектива, зографисал църквата и придобил майсторство в ателиетата на Търновската живописна школа. Стенописните изображения се отличават с изключителни художествени достойнства, съвършена техника на изпълнение, психологическа дълбочина, сложност и реализъм. Бояна е единственият цялостно запазен най-изявен паметник на Търновската живописна школа от 13 век.
По мнението на много известни специалисти световноизвестните стенописи на Боянска църква имат определено значение в развитието на средновековната българска и европейска живопис. Късни стенописи
В отделни части на паметника са правени надживописвания повечето то които са достигнали до наши дни:
Сред отделните по-късни изображения в Боянската църква са сцената Въведение Богородично от ХІV в., образа на св. Никола от ХVІ-ХVІІ в. и ликовете на двамата патрони на църквата св.Никола и св.Пантелеймон от 1882 г.
 
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter