Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Музей Кольо Фичето  

Hits: 3546
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Старопланински регион
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Експозицията на историческия музей в град Дряново, посветена на живота и работата на Майстор Кольо Фичето, е открита през 1969 година по случай 170 години от рождението на Майстора. Сградата на музея е част от комплекс, съставен от стари градски къщи и църквата "Света Троица". Експозицията подробно запознава с живота и творчеството на създателя на националния архитектурен стил , най – прочутия възрожденски строител Кольо Фичето. Макети и снимков материал представят класическите строежи на майстора и тяхната съдба, а колекциите зидарски, каменоделски и дърводелски инструменти онагледавят традициите и възможностите на строителния занаят от възрожденската епоха. Никола Иванов Фичев / Колю Фичето ; 1880, Дряново – 15. 11. 1881, Велико Търново / архитектът и строителят на най – представителните сгради от XIX в. в България е човек с усет за красотата, надарен прецизно да гради зид, умело дърво да резбова, да вае камъка в причудлива форма, майстор с успехи и приноси в различните видове архитектура, талантлив,търсещ съвършенството в работата си творец, пример за съвременните българските архитекти и строители. Кольо Фичето учи строителната професията при дряновските майстори, които са известни зидари, каменоделци и дърводелци, специалисти по фортификационна и жилищна архитектура и са наемани да работят на много строежи в българските земи и крайдунавските области на Румъния. Те предават на бъдещия първомайстор на националната архитектура своите знания за свойствата и възможностите на специфичните български строителни материали: дървото, камъка и тухлата, за спойките между тях и за зидариите, съобразени с особеностите на терена. Последните години от обучение си К. Фичето работи с търновския майстор Иван Давдата, единственият поименно споменат негов учител и усвоява традициите на строителството в старопрестолнината Велико Търново. Около 1836 год. Н. Фичев започва самостоятелната си практика с направата на интериора в черквата “Св. Николай“ във Велико Търново. Пред възрожденската общественост убедително се представя архитектът,който успява да доразвие строителната традиция, да я модернизира и да създаде класическата национална архитектура. К. Фичето налага основните принципи и идеи в строителството на българската черква: сградата да е монументална, с подчинен на центризма план, с хармония в пропорциите, лекота, въздушност на пространството, представителност на фасадите и единство на украсата им. Богата, но не разточителна или натрапваща се украса да е с елегантни линиите и заобленост на формите. Нейните орнаменти и елементи да следват образците на средновековната столична школа, на барока или да са авторско решение. Той създава и необичайна извивка на корниза, невиждана хубост, която до днес наричат: “ двойноизвита фичевска кобилица “. Майсторът може да гради двата най – разпространени типа черкви в България трикорабната псевдобазилика и куполната , но предпочита последната,която се налага за национална представителна съвременна култова сграда след строителството на двете най – красиви фичеви творби, бележещи и нейния класически период: Св.Троица в Свищов / 1865 – 1867 / и Св.св.Константин и Елена във Велико Търново /1872 –1873/. Градоустройствените решения на неговите култовите сгради са находчиви, разположени са в централните части на кварталите,така че фасадите , куполите и камбанариите им с пластичната си украса да привличат погледа и променят облика на възрожденския град, да конкурират и доминират над паметниците на османската архитектура. К. Фичето блестящо се справя и с проблема за вписване на новоизградени постройки в съществуващи архитектурни ансамбли при строежите си във велико-търновските манастири. Той е личност с ярко изразена, запомняща се творческа индивидуалност, със силно чувство за хармонията, преизпълнен е с уважение към работата на първите строители. Съграденото от него се превръща в атрактивен център на комплекса, който не подтиска, а подчертава достойнствата на предхождащата го архитектурна изява, в повечето случаи дело на строители с други заложби и ранг. Никола Фичев има технически опит, разностранни умения и големи творчески възможности, превърнали го във всепризнат, водещ строител, не само на църковната архитектура, но и в общественото и жилищното строителство. Къщата с маймунката във Велико Търново / 1849 г. / и дома на свещеник иконом Васил в Дряново / 1859 г. / са сред най – добрите образци на националната възрожденска градска къща, а хана на хаджи Николи Минчев/ Велико Търново, 1858 г. / е най – красивата сграда със стопанско предназначение в българските земи, с изключително впечатляваща фасада. От средата на XIX в. майсторът започва да работи и по престижни държавни обекти. До Освобождението на България / 1878 г./ той ръководи строежа на пет моста: в Дряново /1851 г./, Севлиево /1857 – 1858/, на р. Веселина до с. Йовковци / 1865 г./, на р. Янтра при гр. Бяла / 1865 – 1867 /, в Ловеч /1874 – 1876 / и на няколко кметства, от които е запазен големият конак във Велико Търново / 1872 –1875 /. Ранните мостове в Дряново и Севлиево са от характерния български тип с извито над реката платно / т.н. “гърбат“ мост /,а Беленският, Йовковският и Покритият ловешки мост са първите у нас представители на съвременния европейски тип с право улично платно. Беленският мост / Йовковският е негово миниатюрно копие, без релефната украса/ е най – изящният каменен мост в историята на българската архитектура и класика в световната , докато Ловешкият е уникат, защото обединява прехода над реката и безистена,покрита търговска улица. Конакът във Велико Търново като Беленския мост се смята за класически строеж , за най – представителната и красива българска обществена сграда. Продължителна и плодотворна е строителна дейност на Никола Фичев. Българската история не познава втори майстор, който така категорично променя националната архитектура и оформя съвременната насока за развитието й. Той е архитектът на познати и харесвани от всеки българин сгради, един от най – ярките примери през вековете за гениалността и творческия потенциал на нацията. Експозицията на музея включва част от творчеството на самоукия Майстор, показва оставеното от него във всички части на страната наследство от сгради и позволява на посетителя посредством макети, експонати и оригинални документи да се запознае с живота и дейността на великия възрожденски строител. В работата на Майстора са се отразили и архитектурните традиции на дряновския регион.
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter