Музей и крепост Баба Вида  

Баба Вида е крепост- музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта. Тъй като крепостта е предназначена и за туристически цели, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото и? състояние вид. Крепостта е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е основната туристическа забележителност на град Видин и единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Строежът на същинската крепост е започнал през X век върху останките на античната крепост Бонония, а преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт. Завършен вид добива през XIV в., когато е била владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир.
Замъкът заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Крепостта e конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.
Днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието. Установени са няколко периода на строителство. Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на градската крепост Бонония се намират извън рамките на по-късния средновековен замък и са разположени основно под днешния видински квартал Калето. Средновековната крепост е построена върху съществуващите основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най- запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав. По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта става по времето на цар Иван Срацимир. По време на неговото управление той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който има и днес. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през Османското владичество. През този период също са осъществени редица строителни работи. В края на XVIII век крепостта вече не се използва за отбранителни цели. През този период тя служи предимно за оръжеен склад и за затвор.