Аладжа манастир  

Името на Аладжа манастир идва от турската дума за пъстър, вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Сведения от старохристиянски писатели сочат, че християнството в околностите на Одесос било разпространено още през втората половина на I в. Някои считат, че в скритите скални помещения древните християни са можели необезпокоявано да изпълняват своите религиозни обреди. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век. Aладжа манастир е най-известният скален манастир по Българското Черноморие, една от многобройните скални монашески обители, съществували през ХIII - ХIV век. Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 милиона години територията на почти цяла Югоизточна Европа. Светата обител е разположена в Франгенското плато в отвесен скален масив, висок почти 40 метра. Разположен е в красива гориста местност. Намира се на 14 километра югозападно от Златни пясъци и е отдалечен на 17 километра северозападно от град Варна. Манастирът е част от природен парк Златни пясъци. Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Те са разположени на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. Скалната обител Аладжа манастир се състои от две равнища, като на първо са манастирска църква, верига от монашески килии, църква за заупокойни молитви, кухня с трапезария, крипта. На второто ниво се намира естествена голяма скална ниша, в края на която е разположен малък параклис до който се стигал чрез дървена стълба от долния етаж където се намирала църкавата за заупокоини молитви. В най- западната част, на първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, е разположена манастирската църква. В средата на източната й стена е вдълбана малка олтарна ниша. Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които с труд се разчитат по стените. Централно място върху източната стена (в олтара) е заемало изображението на Богородица. В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на първо ниво. От края на стълбата започва тесен коридор, в северната стена на който са запазени шест монашески килии. Те са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи на монасите.В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Малките отвори в средата на тавана свидетелстват, че тук е била използвана дървена преграда, която е разделяла помещението на две части. В западната половина (с нишата) е била кухнята (магерницата), а в източната – трапезарията. Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по- голямата част. Оцелялата полукръгла абсида на източната стена и ориентацията изток- запад свидетелстват, че това е малка църква. Криптата (гробницата) е разположена в най- ниската част на първо ниво. Второто ниво на скалния манастир представлява само една по- голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в манастира и е било използвано за второстепенните, ежедневни църковни служби, докато в главната манастирска църква са били извършвани по- важните и празничните литургии. В много добро състояние се намира композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово.
Туристическа информация
Работно време- От 10:00 до 17:00 през месеците от Ноември до Април. Почивни дни - Понеделник и Неделя От Май до Октомври манастира работи от 10:00 до 17:00 без почивен ден.
През зимата съоражението може да бъде посетено само с предварителна заявка
Телефон за контакти: 052 355460
Входна такса: възрастни- 4.00 лв., деца - 2.00 лв.
До манастира лесно може да се стигне с авттомобил от Варна или от Златни пясъци(14 км). От град Варна има редовен автобусен маршрут до манастира