Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Сопот – Метох Въведение Богородично и къща музей Иван Вазов  

Hits: 7105
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Старопланински регион
Сопот – Метох Въведение Богородично и къща музей Иван Вазов
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Сопот е град в Централна България, част от област Пловдив. Намира се на 5 км от град Карлово и на 136 км източно от столицата София и на 63 км северно от Пловдив. Градът е административен център на община Сопот. През града преминава първокласната магистрала София– Бургас. Разположен е в плодородната предбалканска Стремска долина на 510м надморска височина. Билото на Балкана над Сопот е увенчано с най-личните старопланински върхове – в. Добрила /1868м/, в. Амбарица/ 2166м/ и в. Ботев /2376м/.
В климатично отношение Сопот има преходно- континентален климат. Зимата е мека със средна температура през януари около 0? и -1?. Средногодишният брой дни със снежна покривка е 20-25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура 20?. Валежите са умерени – около 653 мм/кв.м средногодишно, с летен валежен максимум 217 мм/кв.м и зимен валежен максимум 116 мм/кв.м.
На територията на община Сопот има 4 язовира – „Сопот - 1”(водоизточник– р.Манастирска), „Анево 1” (водоизточник – дере), Сопот 2 - Мурла” (водоизточник – р.Мурла), „Анево 2” (водоизточник – Аневско дере и канал).
Подземни природни богатства
Югозападно от с. Анево  има находище от лигнитни въглища на малки дълбочини. Дебелината на въглищния пласт е от 1,4м. до 11,5 м. Находището все още не се експлоатира. На територията на общината попада част от националния парк „ Централен Балкан” – 15 480 дка.
Сопот, едно от старите български селища,  по- старо от Карлово и Калофер, е основано през ХІV в. Единственият писмен извор за неговата най- ранна история е Карловското вакъфнаме, чийто оригинален текст е изготвен в гр. Коня на арабски. През 1847 г. в Цариград е направен препис на документа и съответно заверен. Същият се съхранява в Градски исторически музей Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с голямото село Шахин или  Шушитче /с. Сушица/ съществува и с. Акче клиса  /Бяла черква/.
Турското наименование Акче клиса или Акче клисе на Сопот е дала църквата  "Света Богородица" - бялата черква, която се виждала  отдалеч на възвишението "Трапето". Тя е построена още преди турските нашествия по българските земи. Опожарена и разрушена е през юли 1877 г. заедно с почти целия град. Върху нейните руини е вградена абсидата на олтара й.
Сопот е богат със своите чешми, около 15. Не случайно името на града идва от старобългарската дума "сопох" / извор, водата на който е прекарана през дървена или метална тръба/.
Възрожденският поминък на града е свързан с реките Леевица и Манастирска, които извират от Балкана. Буйната напролет "Леевица" има 5 живописни водопада,  най-високият и красивият от които е "Скокът".
По течението на двете реки е имало много чаркове и чаркови одаи - гайтанджийството става основният главен поминък  на възрожденския Сопот. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачество /тъкат се вълна, коноп, лен, памук, козина, коприна/, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство. Заслужено Сопот е наричан "Кючюк Манчестер"- /"Малък Манчестър"/  и "Герджик Сопот" - /"Хубав Сопот"/.
Във връзка с производството на розово масло в града е открита първата на Балканския полуостров "шишеджийница" или стъкларска фабрика. Изработваните стъклени съдове са "възчерни и не доста прозрачни", но са първите за времето си.
Сопот е свързан с хайдушките подвизи на войводите Кара Иван, Добрил, Велю,  Богдан, с делото на апостолите Васил Левски и Тодор Каблешков, със светлите имена на сопотненци - участници в двете български легии, в четите на Филип Тотю, на Панайот Хитов, на Христо Ботев и в Българското опълчение.
 Това е родното място на народния поет Иван Вазов,  изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова,  отец Кирил Слепов - един от видните дейци на Априлското въстание и съратник на Георги Бенковски, народните будители и родолюбци Аверкий Петрович, отец Кирил Нектариев, Калист Л. Хамамджиев и цяла плеяда още. Тук са родени изтъкнатите генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, световноизвестният народен лечител Иван Раев и др.
През 1869 г. апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. Сред съзаклятниците са: Ганчо Попниколов, Сребрьо Стойновски, Фратю Попов, дякон Богослов Макриев и др.    През 1870 г. в града е основано женско дружество "Постоянство" с председател Съба Вазова. През 1871 г. будни родолюбиви младежи основават сопотско читалище "Братство".
Сопот участва дейно и в Руско-турската освободителна война. Негова гордост са 57-те души опълченци, чиито имена и подвизи са вплетени в героичните битки за извоюване на свободата.
През юли 1877 г.  избухва масово народно въстание в града. Сопотненци се бият за своята свобода  три дни. Въоръженото въстание е дело на местния революционен комитет. Сопот е укрепен с две барикади - на изток към Карлово и на запад към с. Ахиево /Анево/. Отбраната на града устоява до 22 юли. Сопот е опожарен. Жителите му бягат към Балкана, някои са избити.
В историческия манастир "Свети Спас" сякаш още кънти звъна на камбаната, лята в Крайова от родолюбиви сопотненци през 1873 год. Белокаменната чешма в манастира с изсечения двуглав орел, стенописите в олтара на църквата "Възнесение Господне" със светци, избодени от турските щикове - всяко кътче тук е страница от историческото минало на града. Отдавна ги няма килийното училище и певческата школа, но в народната памет е жив споменът за Васил Левски, който на 7 декември 1858 г. тук приема монашеско звание и името Игнатий.
Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия роман „Под игото” и историческото минало. Вълнуващо място е  Девическото училище,където очакваш да срещнеш една миловидна девойка - Рада Госпожина, от чиито очи струи светлината на просвещението. Открито като взаимно-девическо училище през 1851 г., прерастнало в класно през 1874 г., то съхранява духа на възрожденската епоха с пресъздадения интериор на класна стая, с експозицията на Сопот, с постоянната графична изложба "Вазовият Сопот" на Бинка Вазова - племенница на народния поет.
Къща музей Иван Вазов

Строежът на къщата започва през 1931г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова - Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”. Хората вярват, че бащата на поета е първообразът на чорбаджи Марко. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановява бръснарницата на хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.
На 6 юни 1935г, къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася проф. Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита.
Девическият метох „Въведение Богородично” се намира в центъра на Сопот. На негово място още през 15 век съществува малък параклис. Създаден е през 18 век, като от това време е запазена само черквата Въведение Богородично. Тя е единствената част от манастирския комплекс заедно с част от дясното крило оцеляла през пожара през 1877 година. Църквата е вкопана в земята и подобна на нея е единствено църквата в Добърско.
Девическият метох се споменава в повечето произведения на Иван Вазов. Днес манастирът е все още действащ. Тук не се предлага нощувка и храна, но разположението му в централната част на Сопот го прави лесно достъпен за посещения. В двора на манастира е и най- старата лоза в Югоизточна Европа, която е все още жива и ражда грозде вече над 350 години.
Църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел” се намира в близост до метоха. Внушителната трикорабна псевдобазилика била съградена през 1846 г. Храмът е дело на брациговски майстори и е описан в романа „Под игото”.
В Девическия метох още отекват стъпките на синеокия Апостол Васил Левски, намирал тук сигурно убежище. В южната килия на втория етаж е било килийното училище, в което е учила изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова. На първия етаж е килията на монахиня Христина и входът на скривалището, в което тази родолюбива българка укрива Левски. Тя е зверски убита от турците през 1877 год., когато е опожарен метоха.
Освободителната война води до почти пълното опожаряване на Сопот. Сериозно засегната е и църквата. Пожарите унищожават покрива, красивата дърворезба и иконостаса. Храмът бил възстановен още през 1879 г., а през 1900 г. майстори построили и църковната камбанария.

 

 

Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter