Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Панорама Плевенска епопея  

Hits: 8227
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Северен регион
Панорама Плевенска епопея
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
В наши дни има 33 панорами в целият свят. Сред тях е и Плевенската, която е с едни от най-г олемите размери, разполага се в град Плевен, заемащ централните части на Дунавската равнина. Панорамата “Плевенска епопея 1877 г.” е изградена през 1977 г., в чест на 100 годишнината от Плевенската епопея, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутат, който генерал Скобелев е щурмувал три пъти. В негова чест парка около Панорамата е наречен Скобелев. Панорамата описва битките по време на Руско- Турската война през 1877- 1878 г., в резултат на която България се освобождава от Турско робство. В комбинация и с помощта на картини, пластики и художественото изкуство всичко е направено напълно реалистично, за да напомнят на поколенията за най – кървавите битки, които са се водили по тези места.
Идеята води началото си от 80- те години на миналия век, когато в Москва е показана панорамата "Сраженията при Плевен" от руския художник Филипото. Ревностен радетел и пропагандатор на идеята за изграждането на панорама в Плевен е ген. Иван Винаров. Реализацията на панорамата се осъществява под ръководството на ОК на БКП - Плевен, подкрепено от Областния комитет на КПСС в Ростов на Дон, с който Плевенски - окръг е побратимен. Изкопните работи започват на 19 януари 1977 г. в района на Скобелевия парк музей непосредствено до редута "Кованлък", където по време на третия щурм за Плевен се водят епични боеве. Главен изпълнител на строежа е Строително- монтажният комбинат в Плевен. Под ръководството на ОК на БКП и ОНС активно участие вземат и много промишлени, селскостопански, строителни, военни и други организации и предприятия от Плевен и окръга. В проектирането на инженерните съоръжения участват много съветски и български проектантски институти. Архитектурната част на панорамата е изградена за малко повече от 8 месеца. На 29 август започва изписването на панорамното платно. То се извършва по проект и под ръководството на народния художник на РСФСР Николай Василйевич Овечкин от военното студио "М. Б. Греков". В изпълнителския колектив са включени 10 съветски и двама български художници - Христо Бояджиев и Диониси Дончев. Изписването на панорамното платно и изграждането на предметния план завършва на 6 декември, а на 10 декември 1977 г. в деня на годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго панорамата е открита тържествено.
Архитектурното тяло на Панорамата има формата на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика, които олицетворяват силата на руското оръжие, донесло свободата. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м3. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите щурма на Плевен, трите гребена на Зелените възвишения, където се водят боевете при третия щурм. Четвъртият пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.
Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. Когато посетителят влезе в приемната зала е посрещнат от бяла мраморна плоча с надпис: "Завет към поколенията". В метална капсула, зазидана под плочата, плевенчани са направили своя завет към бъдещите поколения със заръка да се отвори през 2077 г. по случай 200 години от епопеята при Плевен.
Шест живописни платна отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.: Османско иго Априлско въстание Манифестация в Санкт- Петербург в подкрепа на българския народ Руската армия преминава река Дунав Защита на Самарското знаме Боят на Шипка
Панорамното платно изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 – 10 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./. Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най- високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия на южния участък, водени от отряда на генерал М.Д.Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”. Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони. След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември. Продължава да се сражава само Скобелевият отряд срещу две трети от войската на Осман паша. Руското командване, вече оценило този щурм като неуспешен, отказва подкрепление. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край войнишкия си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното руско командване в 17 часа на 12 септември. В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на руската армия оказва и местното българско население. Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост от руските и румънски войни, Третият щурм завършва с неуспех. Дадени са много жертви. Само в отряда на генерал Скобелев убитите и ранените са 6 500, и затова долината пред турските укрепления, напоена с тяхната кръв, е наречена “Мъртва”. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди. Поредният неуспех и многобройните жертви налагат промяна в тактиката. По план и под командване на генерал Тотлебен започва тримесечната блокада на Плевен. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор.
В диорамната зала живописното платно отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ заедно с предметния план - 150 кв.м. На 28 ноември/10 декември /1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.
Две картини показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Руската армия, преодоляла най-тежкото препятствие по своя път, осъществява считаната за невъзможна от военните специалисти операция – зимно преминаване на Балкана. Само месец и половина след падането на Плевен турското правителство моли за мир. На 19 февруари /3 март/ 1878г. в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Турция, по силата на който България възстановява своята държавност. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция в Заключителната зала. Постоянната експозиция от оригинални литографии от края на ХІХ в., подредена в ротондата на Панорама “Плевенска епопея 1877 г.” обединява темата за Освобождението, представя моменти от Руско-турската война 1877-1878 г. и епизоди от национално-освободителните борби на българския народ в епохата на Възраждането. Важно място сред тях заемат сраженията на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Плевенската епопея и отзвукът от тези събития в освободена България, Европа и Русия. Изработени по време или непосредствено след събитията, които отразяват, представените литографии са исторически достоверни. Експозицията допълват художествени произведения на утвърдени български, руски и румънски автори: икони на худ. Г. Данчов, скулптурна фигура на ген. М.Д.Скобелев /автор А. Спасов/, бюстове на военни дейци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г./автори П. Трубецкой и Ф. Щорк/, графики на Сидония Атанасова, отразяващи Плевенската епопея и оригинални проекти от конкурса за изграждане на параклис-мавзолей "Св.Георги Победоносец" в Плевен /1903 г./.

Работно време
Лятно (1 май - 30 Септември): 9.00 - 12.00 ч. 12.30 - 18.00 ч.
Зимно (1 Октомври - 30 април): 9.00 - 12.00 ч. 12.30 - 17.00 ч.
Без почивен ден

Входни такси
Ученици и студенти- 1.00 лв.
Граждани - 3.00 лв.
Инвалиди - вход свободен
екскурзоводска беседа на български език – 6 лв.
екскурзоводска беседа на чужд език – 6 лв.
екскурзоводска беседа на български език с превод – 6 лв.
за заснемане с фотоапарат – 5 лв.
за заснемане с видео камера – 20 лв.

 

Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter