Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Абритус  

Hits: 5073
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Черноморски регион
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Абритус (на латински Abrittus - откъснат, стръмен) е антично римско селище (от II-ри до VI век вече е град) в днешна Североизточна България. Останките на селището се намират в местността „Хисарлъка“ на около 3 км от центъра на днешен Разград. Късноантичният Абритус е построен върху неизвестно по име тракийско селище от IV – V в. пр. Хр. Намерени са глинени съдове, няколко бронзови монети от Филип II (356 – 336 г. пр. Хр.) и Александър III Велики, като и от Севт III (330 – 300 г. пр. Хр.), една бронзова монета от Одесос (III – II в. пр. Хр.). През 1953 г. се открива посветителен надпис на старогръцки с вторична употреба за настилка на трикорабната базилика в западната част на крепостта. Датиран е от 20 – те г. на I в. Направен от стратега, който е управлявал последователно трите тракийски стратегии (области) Анхиалос, Селетика и Рюзика, по времето на тракийския цар Реметалк II (ок. 19 – 26 г. сл. Хр.). Възможно е тракийското селище "под" Абритус да било център на стратегията Рюзика със стратег по това време Аполониос – син на Ептаикент.
По времето на римския император Клавдий (Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, управлявал от 42 до 54 г. сл. Хр.) васалното тракийско царство на Реметалк III (убит през 44 г. сл. Хр.) е анексирано и обявено за императорска провинция на юг от Хемус, а на север се включва към римската провинция Мизия. Римляните се установяват в Хисарлъка като построяват ранно римско селище на изток от развалините на сегашната крепост (зад р. Бели Лом). Това става през или в края на I в. или началото на II в. Съществува до IV в. като canabae и vicus. Възможно е да е бил и ранният кастел на площ около 80 хектара, но за потвърждаване на това предположение няма предприети сериозни археологически разработки. Първоначалното възникване на Абритус като военен лагер се поставя от някои изследователи в края на I в. сл. Хр. при управлението на първата флавиева династия. Най–ранният надпис (върху надгробен камък) от Абритус е датиран от 139 г. по времето на римския император Антонин Пий (138 – 161).
През ранновизантийския период от IV в. вече се споменава като град – civitas (град, община). Отначало административно Абритус е принадлежал към провинция Долна Мизия. След това в края на III в. император Диоклециан (284 – 305) разделя империята на 101 провинции. Тези провинции са обединени в 12 (по – късно 15 диоцези), а самите диоцези в 4 префектури – Ориенс, Мизия, Италия и Галия. Така Абритус е в префектура Ориенс, диоцез Тракия, провинция Втора Мизия с главен град Марцианопол (дн. Девня). През 251 г. край Абритус в местността Forum Sempronii (в случая базар, тържище вън от града ) в сражение с готите пада убит римският император Траян Деций. Пртеди това той е на власт от 249 г. до 251 г заедно с консул Ветий Грат. През 251 г, Деций се провъзгласява за Бог, а синовете му стават августи (божествени). Това става през м. май, 251 г. Въпреки, че е Бог, Деций загива в битка с готите край стените на Абритус заедно със сина си Херений Етруск. За император е провъзгласен Требониан Гал, който подписва унизителното примирие с готите. Вторият син на Деций – Гостилиан също е провъзгласен за император, но той е малко дете и скоро му помагат да умре. Между другото Траян Деций подлага на гонение християните, което продължава до смъртта му. След средата на IV в. провинциалните градове губят античния си вид. Всичко това става и с Абритус, който постепенно се обръща в ранновизантийски град.
В средата на V в. (447 г.) Абритус страда и от хунските нашествия. Тогава във Византия е на власт Теодосий II. Начело на хуните по това време е Атила, Бичът Божи, след като убива брат си Бледа през 444 г. Абритус става жертва на голямото хунско нашествие от 447 г., когато хуните стигат чак до Термопилите. Нападения над Абритус е имало и в края на управлението на Зенон (474 – 491). Последно укрепване на Абритус се прави при Юстиниан I (527 – 565). По време на унищожението на Абритус от аварите около 586 г. на власт в Византия е император Маврикий (582 – 601). Върху развалините на Абритус е издигната ранна средновековна крепост, съществувала от средата на IX (според други сведения от VII – VIII в.) до средата на XI в. В него е имало трикорабна апсидна църква (поне досега разкрита).
Средновековният български, а след това и византийски град, е бил важно средище на живот по времето на Борис I, Владимир (Расате), Симеон Велики, Петър I, Борис II, Константин VII Багрянородни (945 – 959) и сина му Роман II (959 – 963), както и на Никифор II (963 – 969) и на наследника му Василий II. Землянките в града са разрушени по време на похода на киевския княз Светослав I срещу България и Византия и ответните действия на византийците през 971 г. След това започва строеж на комплекс, който е имал за цел да възстанови готската епископия на Вулфила. Това става по време на управлението на Йоан Цимисхий (969 – 976). В подножието на крепостта до р. Бели Лом е имало ранно средновековно поселение, предградие с площ от 3–4 ха. От тук има два моливдовула на Борис I (852 – 889) и на Симеон (893 – 927). Средновековният град, надстроен “върху” Абритус е бил български до 971 г. Както много други градове и той става жертва на руско – византийските войни и политически спорове.
През Втората българска държава селището до сегашния Разград се среща под имената Хръсград , Хръзград, Хризград. Намирало се е югоизточно (или югозападно) от сегашния град. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от прабългарското и славянско божество Хърс. Това божество при прабългарите е с иранско потекло, означава слънце, сияние, град е дума също пт ираноперсийски произход и със значение на голямо селище. Второто предположение е, че в средновековните карти на арабския географ Ал Идриси (1100 – 1165) на мястото близо до Разград е посочено населено място с името Игризинус. Ал Идриси пише “Книга за търсещия да преброди страните” от 1154 г., по– известна като “География”. В неговите карти имената на селищата (ойконимите) са силно арабизирани. Хипотезите тук са две. Първата е, че Игризинус може да е арабизирана форма на ойконима Абритус по силата на историческата традиция за местоположението му. Другата (повече в сферата на въображението) е, че се касае за арабизирана форма на име на възобновилото се селище по време на византийското владичество Хризград или Хръзград, защото е запазено определящото “из". След падането на Хръзград (Keresdavicha, тогава в рамките на Иван Шишманова България) под османско владичество през 1388 г., когато Чандарлъ Али Паша предприема наказателна акция с 30,000- на армия , градът започва да се споменава под имената:
    * Хезарград;
    * Херазград;
    * Хасград;
    * Четехезар;
    * Красград;
    * Аранград;
    * Азарград
    * Хразград
    * Храсград
    * Крозград;
    * Хиразград.

Думата “хезар” е с ирански (персийски) произход и означава хиляда (хиляди шатри на войската). Първите заселници след падането на Разград са тюркски номади от Иран и Азърбейджан, които е възможно да са дали името му, тъй като той е заселен на два - три километра от средновековното селище.
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter