Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Широка лъка  

Hits: 6228
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Родопски регион
Широка лъка
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Село Широка лъка е на 24 км северозападно от Смолян, на 22 км югоизточно от Девин и на 11 км югозападно от Пампорово. Селото се пресича от Широколъшка река (Лъджа), десен приток на Въча. Районът на Широка лъка спада към високопланинската област на България и обхваща Переликския масив с върховете Голям Перелик и Малък Перелик, а на запад от тях - Широколъшки Снежник.
Името Широка лъка има старобългарски произход и означава сравнително по- широко място, покрай което лъкатуши река. Старото селище се е състояло от няколко махали, пръснати по слънчевите склонове. Археологическите проучвания в района (разкопките в м. Манастира над с. Гела и в м. Илинденски поляни край махала Заевите, където днес се издига църквата "Св. Троица") и някои случайни археологически находки (накити, монети и др.) говорят за живот в района на Широколъшка река и северните склонове на Переликския масив от началото на нашата ера.
Всички данни и факти за историята на селището през античността и средновековието дават основания да се твърди, че населението от този район е носител на висока материална и духовна култура, чиито традиции са запазени през епохата на Възраждането и до днес. Широка лъка е най- богатото в архитектурно, етнографско и фолклорно отношение селище в Смолянски окръг.
Основен поминък на населението тук е овцевъдството, предопределен от природогеографските условия и традиции от най- дълбока древност. Овцевъдната поминъчна дейност е и определящ фактор за цялата традиционна култура, която е сложила своя отпечатък върху занаятите - тъкачество,  медникарство, резбарство, върху традиционния празничен календар, върху песенния и прозаичния фолклор (овчарски песни, митове и легенди). През 70-те и началото на 80- те години етнографското наследство в селото е все още "живо" - майсторките тъкат своите халища, работят и старите занаятчийски работилници.
Дълбоки традиции в Широка лъка има дюлгерството. Дюлгери от Широка лъка разнасят по цялата южна част на Балканския полуостров своето майсторство и се ползват с професионален авторитет и пословична легендарност. На техните произведения се радваме и днес. В Широка лъка се наброяват над 90 паметника на културата, обединени в архитектурни ансамбли. Най- характерните от тях са Сгуровският ансамбъл , църковно- училищният ансамбъл, Чаршийската аулица, Купището, Каровските къщи и др. Неповторим архитектурен паметник е църквата "Св. Богородица" . Построена е през 1834 г. за 40 дни от местните жители. Стените, колоните вътре в храма и сводовете са иззидани от каменни блокове с варова спойка. Вратите са масивни, обковани с желязо. Обградена е от всички страни с масивна каменна ограда, което й придава вид на крепост.
Църковният ансамбъл съдържа костница камбанария, старото училище (1835 г.), двуетажната сграда на новото училище "Св. Пантелеймон" (1888 г.). Стенописната украса на църквата е полагана на два етапа, като първият живописен слой датира от времето на изграждането на църквата. Авторът е неизвестен. Но чистият и свеж колорит, едрите форми на фигурите, битовите детайли и свободният рисунък говорят за истински талант. Вторият слой е от 1901 г. Негов автор е Радослав Българов.
Стенописната украса и сбирката от икони с високи художествени качества оформят църквата, като цялостно завършено художествено произведение.Къщите, част от битовата архитектура наШирока лъка, определени към типа "голяма родопска къща", с ясно обособен и типичен облик, продиктуван от местните природни икономически условия, и със своя план, композиция и художествено решение представляват част от българската възрожденска архитектура. Най-характерни са Калайджийската, Григоровската, Учиковската, Богдановата, Масурскатаи Русиновата къща и Сгуровският конак. С масивния си каменен градеж, еркерните кьошкове, надвесените, обковани с резбовани дъски стрехи и каменноиззидани комини те са неповторими и са в художествено единство с целия заобикалящ ги релеф. Сводестите мостове над реката са друг елемент от архитектурата, които придават самобитност и красота на Широка лъка.
В сферата на духовната култура широколъчани са съхранили много свои празници и обичаи от традиционния календар. Сред тях се открояват кукерските тържества и Илинденският събор. Всяка година на "песпонеделник" (първата неделя на март) в Широка лъка се събират маскирани мъже, обикалят къщите, изпълняват обредни танци, дрънкат чанове. Този обряд е проявление на желанието за здраве и плодородие и е наследство от Дионисиевите тържества. Най- големият измежду широколъшките събори е Илинденският, на 2 август на Илинденски поляни край м. Заевите. Тук всяко селище и род от Широколъшко има определено място за отсядане. Досега всяка първа неделя на август жителите на района се събират тук, като идват и гости.
Неразделна част от празниците на широколъчани са песните, танците и свирните. Прочути по цялата страна са майсторите на гайди и свирачите, които предават своя опит и умения на деца и внуци и на учениците от Средното музикално училище за народни инструменти и изпълнители.
Три други паметника на културата напомнят за три важни събития от историята на Широка лъка. Това са: Домът, в който се е помещавал щабът на кап. Петко войвода, Домът, в който е основана местната партийна организация, Паметникът на загиналите в Отечествената война (в м. Люлката).

 

Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter