Крепост Царевец  

Крепостта Царевец е разположена в живописния град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по времето на Второто българско царство (1185-1393г.). По онова време склоновете на хълма са били застроени с жилищни сгради, занаятчийски работилници и многобройни църкви и манастири, обособени в квартали. При разкопки са открити повече от 400 жилищни сгради, над 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Царевец покорява с великолепието и размерите си. Яки крепостни стени опасват историческия хълм от всички страни, а високите скали го превръщат в естествено непревземаема крепост. Някога в крепостта можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма. Пред него е имало подвижен мост. Втората порта се намира на 18 м. след първата, а третата - на 45 м. след втората. В централаната част на хълма е бил разположен Дворцовият комплекс. Той представлява архитектурен ансамбъл, ограден от вътрешна каменна стена, бойни кули и 2 входа – от север и от юг. Включвал е Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. История: Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на в провинция. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в. През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. Легендата: Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре... Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието