Белинташ.  

В сърцето на Родопите се издига продълговато, скалисто плато, обвито в мистерии и легенди, наречено Белинташ. По него и до днес личат следите от разумна човешка дейност, която остава неразгадана и зорко пази своите тайни. Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук. В превод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като "камък на познанието". Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района,а през зимата снегът се топи веднага щом докосне повърхноста на вулканичната скала, която сякаш още пази част от топлината на горещата лава. Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад, Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените значи от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщност са и най- голямата загадка на Белинташ. Плитките кратери с продълговата форма събуждат много въпроси - Дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго? Интересни са и двата успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, които пресичат площадката в посока североизток- югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Многото ямки представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м и дълбочина почти 2.50 м. По- малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението. В подножието на скалата има няколко удобни скални ниши, пригодени за обитаване от незапомнени времена. История Една случайна находка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна сребърна плочка. Тя нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа. Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белинташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите. Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей. Син е на Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, след като приел образа на змей. В резултат от контактите между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа култът към него е преминал в Гърция, а по-късно в Рим, и се е слял с култа към Дионисий и Бакх. Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса /митът за Дионис(също обяснява, че той е отгледан в(Пещерата на нимфите в планината Низа/. Някои изследователи смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за отглеждането на Сабазий и за "биография" на своя Дионис. По волята на Тираните тракийският бог бил разкъсан на три части, но Атина /Минерва/ успяла да спаси сърцето му и го предала на Зевс. По-късно името на Сабазий било използвано във връзка с имената на Зевс, Юпитер и Саваот. Изобразяван е бил като брадат мъж с фригийска шапка, жезъл и борова шишарка. Сабазий покрива космическо божество, най-напред идентифицирано с твърдия елемент на вселената камъкът, пише в книгата си "Тракийският Дионис" проф. Александър Фол. В първичното си осмисляне като скален бог той владее и живата, и мъртвата материя. Затова може да бъде разчленяван и отново съединяван. Този бог е също хтоничен, но хтонизмът пак не противостои на соларността, защото двете начала образуват Космоса, който е всеобщност. Тази всеобщностпредопределя и другата отлика на Сабазий да бъде прорицател." Скалното плато на Белинташ е разделено на три самостоятелни части. Този факт потвърждава връзката между мита за Сабазий, божеството, което траките тук са почитали, и намерената сребърна плочка. Празненствата и ритуалите, свързани с почитането на Сабазий, били подчинени на нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се отличавали с разточителност и разпуснатост. Изпълнявали се както мистични религиозни ритуали, така и свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса. Години след като митът и култът към бог Сабазий са заимствани, те се връщат по земите на траките, но вече като Дионис и част от гръцката митология. Припокриването обсебва култа към Сабазий и той е постепенно изместен от гръцкото божество. Легенди Разказваната по тази част на Източните Родопи легенда твърди, че по време на Потопа каменната грамада Белинташ е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Може и да не е така, но кръглите отвори в скалата ясно личат. Разположението на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсерватория- по време на равноденствие слънцето изгрява точно на до Сини връх и залязва над Караджов камък.. Но дали това е била единствената приина, поради която бесите са смятали тази скала за свещена? Най-невероятната, но възможна поради липса на противни доказателства хипотеза, е, че преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци в скалата би трябвало да са звездна координатна мрежа, а издълбаните щерни може би са имали чисто техническо значение за излитането и приземяването на техните кораби. Предположенията отиват дори по- далече - на това място извънземните са кодирали знанията си за вселената и са ръководели развитието на живота на Земята. Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса, убедени са всички изследователи на тайнствения район. За първи път през 1986 г. астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в щерните - прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи. В търсене на доказателства за това са правени и опити за връщане назад на времето и позициониране на основните небесни тела отпреди 6-7000 години. Резултатите обаче са далечно приблизителни и не могат да надскочат рамките на хипотезата. Дали Белинташ е бил обект на космическия туризъм отпреди милиони години или само астрономическа обсерватория на древна високоразвита цивилизация по нашите земи? Може би бъдещето ще даде отговор на този въпрос