Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Античен град Кабиле  

Hits: 6509
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Тракийски регион
Античен град Кабиле
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Националният археологически резерват "Кабиле" се намира на 8 км северозападно от гр.Ямбол. Това е най-значимия и най-голям тракийски античен град. Най-старите сведения за съществуването на селище на това място ни дават откритите керамични съдове и оръдия на труда, които говорят за наличие на живот от дълбока древност. Тракийският царски град Кабиле е разположен на плато, увенчано със скалист акропол, който е и светилище-обсерватория. По някои наблюдения, на акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер. Името на селището произхожда от Кибела. Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав (Фол 1982). Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие. Градът е превзет от Филип ІІ през 342/341 г. пр. Хр. и в него е настанен военен гарнизон. През елинизма градът е изграден по архитектурните принципи на епохата с добре оформена агора, а от открит надпис в гр. Севтополис, столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон. В края на 4-началото на 3 в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и със собствени монети, сечени през първата четвърт на 3 в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През периода 3-2 в. градът е голям икономически и търговски център, който поддържа връзки с Мала Азия и с градовете от крайбрежията. Градът е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. – консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. Той предприема двугодишен поход в Тракия като наказателна акция заради участието на траките като съюзници на Митридат VІ Евпатор срещу Рим. През 1 в. пр. Хр. – 1 в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през 2-3 в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия. Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център. Християнството прониква в града още през 4 в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през 5 в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. Нашествията на варварите принуждава населението да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През 7-8 в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Топонимът се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град. Светилището Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала. Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Скално-изсеченият паметник се намира на източната част на възвишението "Зайчи връх". Двуглавият скалист връх доминира над местността и е единственият, който се извисява в ямболското поле. Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина. Така масивът е придобил специфична кръстообразна форма. Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите световни посоки, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток – запад има дължина 12 м, а тази ориентирана по оста север - юг – 15 м. От централната част на кръста се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна. За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник "Зайчи връх" отстоянието на далечния хоризонт е 4 – 8 км. Неговата височина над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най - интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на специалисти (В. Найденова 1982), именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток - запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат. На юг, в далечината, по направление на траншеята север - юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел. Морфология и тектоника на прилежащия географски регион В структурно отношение подлежащата територия на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" попада изцяло в границите на Преходната (Краищидно-Средногорска) блоково-разломна структура и по-точно в Източносредногорската структурна зона. Зараждането на тази зона се регистрира през периода на горна креда. Тогава по северната периферия на Македоно-Родопския масив се реализира рифтогенно, линейно пропадане и формиране на ориентирани в западно-източна посока горнокредни ровове с интензивна седиментация, придружена от магматична дейност, включително вулканска. Така са се оформили и андезитните скали (разливни и субвулкански тела), оформили снагата на възвишението "Зайчи връх", заобиколени от алувиални образования – руслови и заливни тераси. Морфотектонския облик на района до голяма степен има характер на унаследено развитие на възникналите през предходните етапи морфоструктурни единици.
Галерия
Коментар





Контакти

Националният археологически резерват "Кабиле" се намира на 8 км северозападно от гр.Ямбол. Това е най- значимия и най- голям тракийски античен град. Най- старите сведения за съществуването на селище на това място ни дават откритите керамични съдове и оръдия на труда, които говорят за наличие на живот от дълбока древност. Тракийският царски град Кабиле е разположен на плато, увенчано със скалист акропол, който е и светилище-обсерватория. По някои наблюдения, на акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най- вероятно с култов характер. Името на селището произхожда от Кибела. Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав (Фол 1982). Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие. Градът е превзет от Филип ІІ през 342/341 г. пр. Хр. и в него е настанен военен гарнизон. През елинизма градът е изграден по архитектурните принципи на епохата с добре оформена агора, а от открит надпис в гр. Севтополис, столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон. В края на 4-началото на 3 в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и със собствени монети, сечени през първата четвърт на 3 в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През периода 3-2 в. градът е голям икономически и търговски център, който поддържа връзки с Мала Азия и с градовете от крайбрежията. Градът е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. – консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. Той предприема двугодишен поход в Тракия като наказателна акция заради участието на траките като съюзници на Митридат VІ Евпатор срещу Рим. През 1 в. пр. Хр. – 1 в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през 2-3 в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия. Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център. Християнството прониква в града още през 4 в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през 5 в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. Нашествията на варварите принуждава населението да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През 7-8 в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Топонимът се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град. Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала. Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Скално-изсеченият паметник се намира на източната част на възвишението "Зайчи връх". Двуглавият скалист връх доминира над местността и е единственият, който се извисява в ямболското поле. Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина. Така масивът е придобил специфична кръстообразна форма. Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите световни посоки, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток – запад има дължина 12 м, а тази ориентирана по оста север - юг – 15 м. От централната част на кръста се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна. За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник "Зайчи връх" отстоянието на далечния хоризонт е 4 – 8 км. Неговата височина над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най - интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на специалисти (В. Найденова 1982), именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток - запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат. На юг, в далечината, по направление на траншеята север - юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел. Морфология и тектоника на прилежащия географски регион. В структурно отношение подлежащата територия на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" попада изцяло в границите на Преходната (Краищидно-Средногорска) блоково-разломна структура и по-точно в Източносредногорската структурна зона. Зараждането на тази зона се регистрира през периода на горна креда. Тогава по северната периферия на Македоно-Родопския масив се реализира рифтогенно, линейно пропадане и формиране на ориентирани в западно-източна посока горнокредни ровове с интензивна седиментация, придружена от магматична дейност, включително вулканска. Така са се оформили и андезитните скали (разливни и субвулкански тела), оформили снагата на възвишението "Зайчи връх", заобиколени от алувиални образования – руслови и заливни тераси. Морфотектонския облик на района до голяма степен има характер на унаследено развитие на възникналите през предходните етапи морфоструктурни единици.

Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter