Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Беглика - джунглата на Родопа  

Hits: 10669
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Родопски регион
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Беглика е името на резерват в Беглишката заравненост. Обявен за резерват на 11.05.1960 г. под името “Васил Коларов”. Площта на резервата е 1463,1 ха. Разположен е непосредствено на северозапад от плоския вододел, известен под името Беглика, на 14 км югозападно от Батак и на 5 км югоизточно от връх Голяма Сютка (2186 м. надм. в.) – втория по височина връх в Родопите.Територията на резервата е изключителна държавна собственост и обхваща територии с надморската височина между 1600 и 1900 м.
Резерватът е създаден с цел опазването на вековните смърчови гори, намиращи се на територията му. Красивите поляни около реката му придават особен колорит. Той е покрит от иглолистни гори, като преобладава смърчът (Picea abies) ("Ацидофини гори от Picea в планинския до алпийския пояс" по класификацията на НАТУРА 2000). Резерватът се явява едно от най - южно разположените съобщества на смърча в целия му ареал. В следствие на опожаряванията в миналото на места вторично са се развили съобщества от бял бор (Pinus sylvestris).
Средната възраст на гората се оценява на 130 години. Има отделни дървета на възраст над 170 години с диаметър на ствола до 80 см и височина 32 метра.
Наличието на карстови (варовикови) терени обуславя наличието южни и топлолюбиви растения, като Мирсинитската млечка (Euphorbia myrsinites L.), Бялата есперзета (Onobrychis alba (W. et K.) Desv.) и др.
В резервата са установени много защитени и интересни растения, установени са  редки и ендемични растения. Тук е установено единственото находище в България на алпийско сграбиче, известно, и като ценралноалпийски клин (Astragalus alopecurus) - красиво защитено растение превърнало се в емблема на резервата, други редки и защитени растения, установени в резервата са: срещащите се само в България родопската теменуга (Viola rhodopeia), български рожец (Cerastium bulgaricum); срещащите се само на Балканския полуостров родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), Родопско великденче (Veronica rhodopaea), защитения вид черно френско грозде (Ribes nigrum) и др. Има и рядък вид мъх в резервата. Текирската мишорка пък е растение, което вирее единствено в района на село Огняново, Хаджиево и Синитево.
Растенията в резервата Белгика:
Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus) – ендемитен растителен вид, който в България се среща единствено в местността Беглика. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развити изправени стъбла. Листата му са нечифтоперести, влакнести, а цветовете му са жълти. Цъфти през месеците Юли – Август. Височината му е 50 – 100 см. В района на Беглика може да бъде видян по протежението на едноименната екопътека и по границите на резервата.
Родопско крайснежно звъниче - Многогодишно тревисто растение. Височина на растението над земята е от 7 до 20 см. Листата бъбрековидни, слабо кожести, събрани в основата на стъблото. Цветовете събрани в рехав сенник. Венчето петделно, правилно, звънесто, венечните дялове дълбоко нарязани. Тичинките 5, прикрепени в основата на венчето. Плодникът един, горен. Цъфти май-юли.
Родопско омайниче- Многогодишно тревисто растение високо до 40 cm. Цветовете са оранжеви. Приосновните листа са с 3-6 двойки листчета. Цъфти юни – август.
Български ендемит - разпространен единствено в България.
Фауната на резервата не е проучвана подробно. От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат кафявата мечка (Ursus arctos), благородния елен и  вълка (Canis lupus), а от птиците глухарят.
Kафявата мечка - животно от семейство Мечкови. Тя е най-едрият хищник в България.Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки. През лятото кафявите мечки прекарват значително време в хранене, като имат нужда от 14 килограма храна на ден. По - голямата част от зимата прекарват в сън в леговищата си.
Благороден елен - Храни се с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента.
Глухар (Tetrao Urogalis) – птицата, превърнала се в един от символите на местността Беглика. Представлява едър вид, обитаващ ареали с добре запазени иглолистни гори при надморска височина между 1400 – 1900 м. Прекарва по-голямата част от времето си на земята, като единствено през нощта се качва на клон или паднало дърво, за да пренущува. През топлото полугодие се храни с плодове, листа и насекоми, а през зимата с игличките на смърча и белия бор. Интересен факт свързан с този вид е неговата възраст. Според някои източници Tetrao Urogalis е оцелял от Терциера (преди около 65 млн.години) до наши дни.
Съгласно закона за защитените територии в резервата е забранена всяка човешка дейност, с изключение на охраната и преминаването през маркирани пътеки за посетители.
При преминаването през резервата по пътеката за посетители, съгласно заповедта за обявяването й, е необходимо да се спазват следните забрани:
- отклоняване на посетители и навлизане в резервата;
- замърсяване с битови и други отпадъци;
- бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове;
- убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове;
- палене на огън или бивакуване;
- преминаването през пътеката с превозни средства, домашни и впрегатни животни
Пътеката започва от Държавна дивечовъдна станция (ДДС) "Беглика", до която се стига по асфалтов път, отбиващ се вдясно от главния път гр. Батак - гр. Доспат при яз. Малък Беглик. Първоначално се върви по асфалтов път започващ от ДДС "Беглика" и вървящ покрай границата на резервата - тук покрай самия път във втората половина на лятото може да се види цъфтящо алпийското сграбиче. След това пътеката се отклонява от пътя и навлиза във вековна смърчова гора, като се върви по поречието на малката, но красива река Суисуза. След около 1 час вървене пеша по пътеката се излиза от територията на резервата на черен път в местността "Домусчиево полце". Ако се тръгне наляво по черния път отново се стига до ДДС "Беглика".
В резервата могат да се видят интересни гори, в които от 50 години не само, че не е извършвана никаква сеч, но и не са изваждани напълно падналите дървета и има напълно девствен вид. С нападали множество дървета на практика гората на места е непроходима. За желаещите да я посетят има маркирана пътека и това е единственият законен начин резерватът да бъде посетен.
Резерватът “ Беглика” е разположен непосредствено до плоския вододел,известен под името Беглика. Голям Беглик е язовир в Западните Родопи. По-рано носи името на Васил Коларов. Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на ВЕЦ-ове. Заради близостта до по-популярните Широка Поляна и Батак, язовир Голям Беглик остава в сянка, което дава възможност на истинските почитатели на бивакуването и риболова да се радват на красивата природа.До Голям Беглик е по-малкия Беглик.Той служи като помощен язовир на Големия Беглик, хващайки водата на река Раково дере и е част от каскадата Батак.
Резерватът се напипа на 15км югозападно от Батак. Батак се намира в планински район, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река по двата Й бряга. Заобиколен е от всички страни с хълмове (100-200 м над равнището му), а над тях се издигат върховете на Баташката планина. Тук се намират защитената местност "Баташки снежник — Карлъка". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите — вр. Баташки снежник (2082 м), вр. Голяма Сюткя (2185 м). Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от гр. Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив.На 15 км от гр.Ракитово и на 27 от гр.Велинград. Батак е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Една от природни забележителности е Местността Беглика, която заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. В Батак се намита и Хижа Беглика - хижа в Западни Родопи, край язовир „Васил Коларов”, 49 км от Велинград, 37 км от Пещера и 22 км от Батак на 1300 м н.в. Капацитетът й е 50 легла. Екологично чист район сред борова гора, горски резерват. Многобройни слънчеви дни и обилни снеговалежи през зимата. Панорамен изглед от четирите страни на сградата. Добро обслужване. В района й има отлични условия за лов, риболов, ски и воден спорт.
 
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter