Хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, хижи, механи, ресторанти, комплекси, резервации, І pirin.biz

Природен парк Странджа  

Hits: 6285
Област:  
Регион:  хотели ресторанти комплекси Черноморски регион
Send to a friend Print cardСвържете се с нас за повече информация
Описание
Странджа е природен парк в България с площ 1161 кв. км. Обявен е през 1995 и обхваща централна Странджа с излаз към Черно море. Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в областите "Мишкова нива" и "Пропада". В парка се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици.
Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена, за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от територията на страната. През 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България - Силкосия.
Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Via Pontica. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море, Странджа е застрашена от унищожаване чрез незаконно строителство, а планинската му част и непокътнатите със стотици години гори привличат секачите-бракониери.
Защитените територии в парк Странджа са 14 на брой. Най-известните от тях са: Парория, Устие на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други. С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия. След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е спасена от застрояване.
Климат
Климатът на Странджа планина е формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море. Силното средиземноморско влияние, е причина странджанският климат да има преходно – средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Освен това той има редица характерни особености /по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др./, които го отличават от другите райони с преходно – средиземноморски климат. Местата с най-много слънчеви дни в годината за страната, са крайбрежните части на парка . Тъй като планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели крайната, по-ниска част на планината и вътрешната по-висока част, са обособени в два отделни подрайона. Разпространението на смесената формация от горун и източен бук се явява като разделителна фитогеографска граница, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна. Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия.
Релеф и почви
Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват една безкрайна верига без натрапчиви върхове или голи чукари, характерни за другите наши планини. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зеленикатамежду селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова. При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи. Край реките се наблюдават алувиални – ливадни, ливадно – блатни и торфено – блатни почви. В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни. Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.
Флора
Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско – евксинската флора на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”. Сред най – интересните видове са: Rhododendron ponticum – странджанска зеленика; Vaccinium arctostaphylos – странджанска боровинка; Taxus baccata – тис; Sideritis syriaca – кримски чай; Erica arborea – пирен; Anthemis jordanivii – Йорданово подрумиче; Scilla bythynica – битински синчец; Quercus hartwissiana – странджански дъб; Mespilus germanica – мушмула; Calluna vulgaris – калуна; Fagus orientalis – източен бук; Saponaria stranjensis – странджанско сапунче; Cistus salvifolius – тамянка; Daphne pontica – странджанско бясно дърво; Pyracantha coccinea – червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Фауна
•    Безгръбначната фауна - Слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Ендемични видове са 119 , а редките за страната са 164. Тъй както растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10. Значението на Природен парк “Странджа’’ надевропейско за безгръбначната фауна.
•    Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга.
•    Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.
•    За гнездовата орнитофауна Странджа със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път [[Via pontica]], което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещащите се тук общо 257 вида, 149 от тях са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Заради световното значение като място за струпване на птици по време на миграция и европейското значение за застрашени видове птици, парка е обявен за Орнитологично важно място през 1997 г. и за Специално защитена зона от Натура 2000.
•    В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.
Културно историческо наследство
В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи. Тук, почти без прекъсване се редуват културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, до най-новата ни история. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско – сапийската династия, когато Бизия /днешния град Виза в Турция/ става столица на Одриското Царство. Към периода на Бизийската култура – I в. пр. Хр., се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и купулната гробница – светилище в местността Мишкова нива. Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р. Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и тъговски връзки, далеч преди гръцката колонизация. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива. Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството “рупи”. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско – преображенското въстание.
Туристически обекти
•    с. Бръшлян – архитектурен и исторически резерват. В това старо село ще можете да се любувате на добре запазени странджански къщи от 18 – 19 век, обявени за архитектурни паметници. Тук се намира старинната църква “Св. Димитър”, построена още в края на 17 век с килийно училище – архитектурен паметник. Интерес представлява и етнографската сбирка, както и информационно – посетителския пункт на Дирекцията на парка.
•    Град Малко Търново – общински център. Архитектурно – музеен комплекс, чешма в центъра на града “Големият врис”, православен храм “Успение Богородично” – архитектурен и исторически паметник, източнокатолически катедрален храм “Св. Троица”, природен музей, в който множество снимки и приятни игри запознават децата с уникалната странджанска природа. Тракийска гробница в м. Пропада – на 4 km северозападно от града – археологически паметник на културата, тракийска куполна гробница в м. Мишкова нива – археологически паметник от национално значение. Интерес за туристите представляват барите – запазено традиционно пране в естествени условия.
•    Град Ахтопол – останки от антична крепост в града, църква ‘Св. Възнесение Христово” – архитектурно – художествен паметник, крепостна стена – архитектурен паметник, музейна сбирка, сграда на старото гръцко училище – архитектурен паметник.
•    Местност Индипасха – древно тракийско оброчище. В този дълбок, усоен планински дол, под надвиснала скала с бликащ в основатай лечебен извор древните траки са извършвали жертво приношения за здраве. През християнската епоха местността продължава да се посещава от стотици поклонници, търсещи изцеление. Намира се на 18km от Малко Търново в посока с. Сливарово.
•    Историческа местност “Петрова нива”– мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903, музейна сбирка. Намира се на 14 km от с. Звездец.
•    Извори на река Младежка – карстови извори, даващи началото на бистра и бързоструйна планинска река. Намират се вблизост до с. Младежко. В района има пещери иостанки от ранно византийска крепост.
•    с. Граматиково – горска сбирка – атрактивно представяне на природата на Странджа.
•    с. Българи – единственото място, където е запазен в автентичен вид тайнствения нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на “Св. Св. Константин и Елена” /стар стил/ - 3 юни.
Природни резервати
•    Силкосия - 396,5 хектара - разположен в близост до с. Кости . Това е първият резерват в България, обявен през 1931 г.
•    Узунбуджак - 2 581,5 хектара - разположен в близост до с. Сливарово
•    Витаново - 754,5 хектара
•    Средока - 607,8 хектара - разположен в землището на гр. Малко Търново и с. Стоилово
•    Тисовица - 749,3 хектара - разположен в землището на с. Българи
 
Галерия
Коментар





Контакти
Свържете се с нас за повече информация
mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter