Самоков  

Град Самоков се намира в Самоковската котловина в Рила планина, между няколко планини — Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора, на 950 м надм. вис. Отстои на 60 км от София, и на 9 км от зимния курорт Боровец. В близост до Самоков са балнеоложките центрове Долна баня, Костенец и Сапарева баня. През града минава главен път Дупница – Самоков – Пловдив. Културни забележителности в Самоков - Исторически музей В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев създават музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес. През 1937 г. Христо Йончев- Крискарец създава изложба на народното творчество в Самоковско. Впоследствие се прави експозиция Възраждане и Революционно движение. Днес в музея се съхраняват около 30 000 експоната. - Девически манастир “Покров Пр. Богородици” Девическият манастир в Самоков датира от 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир. Издигната е внушителна трикорабна църква. Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий. Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа - св. Никола, св. Йоан Златоуст. - Бельова църква – тя е късно- средновековна църква (XV-XVII в.). Намира се на 2 км южно от Самоков. - Байракли джамия или Старата джамия. - Църква "Св. Никола" Църквата е построена през 1859-1860 г. Трите ? купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите ? са работени от самоковски зографи, но вътре липсват стенописи. "Св. Никола" е гробищна църква. В двора ? са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. - Долномахаленска църква "Въведение Богородично" Строителството на тази църква приключва през 1835 година. Сградата е трикорабна, с полуцилиндрично засводяване, носено от два реда измазани дървени колони. В нея са съхранени икони, дело на прочутите самоковски майстори. - Синагога Около 1855 година самоковските евреи замислили построяването на голяма представителна синагога и учредили фонд за набиране на средства. Строежът приключил през 1860 г. Над вратата на синагогата е взидан мраморен къс с издълбан в него следния надпис „Тази е вратата господня”. - Голямата чешма е построена в първата половина на 17- ти век. * Митрополитската църква, построена 18-19 век, има уникални дърворезби. През 1793 година в Самоков била осветена църква с името "Успение на Св. Богородица", наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVII век със средствата на родолюбиви самоковци. - Читалище Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище. Ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че "не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает", може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това донякъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През 1859 читалището се е именувало "Свети седмочисленици" и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище. Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 г. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. - Чадър чешма на автогарата пък посреща всички гости на Самоков. * Сарафската къща-паметник на културата от Въэраждането. * Шишманово кале. * Алинско кале. * Алински манастир. * Ковачевски манастир. * Тракийски могили по река Палакария Природни забележителности * Национален парк Рила. Създаден през 1992 г. с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, Национален парк Рила е най- големият на Балканите. Разположен е върху 81 000 хектара и е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях - ендемити за тази област. Тук се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в червената книга, 9 - в червения списък на IUCN и 6 - в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най-голямата популация на балканската дива коза, най-голямата популация на лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за българските популации на глухаря. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 - реликти. Това разнообразие определя парка като важен световен център на формообразуване. В Национален парк Рила се срещат 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна. * Централен рилски резерват * Защитена местност Букова Усойка * Най-високият връх на Балканите - Мусала 2925 м. * Ридо * Продановски рид * Лаго * Боричо Туризъм В Самоков са разположени два от Стоте национални туристически обекта: Историческият музей и Девическият манастир Самоков е център на зимните спортове: на юг от града се намира световно известният курорт Боровец, недалече са и ски курортът Говедарции, туристическият комплекс Мальовица, разположен на Меча поляна. Тук има хотел, ски- писти с влекове и ски гардероб с всичко най- необходимо за зимните спортове. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Тук се намира ЦПШ Мальовица - база за алпинистите, които изкачват Мальовица, Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата. Хижа Мальовица (1986) е единствената в алпийската част на Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Построена е върху левия склон на долината на река Мальовишка през 1934 година. Други хижи са: * Заврачица /2178 м/ * Мусала /2390 м/ * Мечит /1670/ * Шумнатица /1300 м/ * Вада * Марица * Чакър Войвода * Ястребец История Миналото на града е свързано с добиването на желязо. В подножието на Доспейската планина (Лакатнишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале. Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI -VII век от варвари. Името е свързано с легенди и приказки за последните битки на цар Иван Шишман. Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно - в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови - откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града (1372), Самоков бил икономическо и културно средище. Редовни събития От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август - Успение на Св. Симеон Самоковски, покровителя на града. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова църква през 1995 г.След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известния самоковски зограф Никола Образописов около 70- те години на 19 в. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народо- освободителните движения на българите от Западна България по време на Руско- турско- австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. обесен в София. Съществуват много преписки за чудото станало при обесването му — въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци — мъченици. И така дните около 21 август (всяка година различни) са Самоковски празник. Започва се с литийно шествие и литургия, на Бельова черква се прави курбан и фолклорна програма. Празникът продължава с голям концерт, фойерверки,мис Самоков и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“. Личности Родени в Самоков * Авксентий Битолски (1850-1919), духовник * Авксентий Велешки (1798-1865), духовник * Андон Самоковлийски (1853-1905), кмет на Кюстендил (1884), нар.представител в ІV, VІІІ и ХІІ ОНС. * Асен Хадживасилев (1877 - 1923), български революционер * Рубен Аврамов (1900-1988), политик * Георги Занков (1886-1949), български политик и революционер, деец на ВМРО и ВМРО (об.) * Димитър Зограф (1796-1860), художник * Захарий Зограф (1810-1853), художник * Иван Йончев (1884-1918), поет * Ивайло Йорданов (р. 1968), футболист * Константин Фотинов (ок.1790-1858), български просветен деец и преводач * Любомир Чакалов (1886-1963), математик * Никола Карастоянов (1778-1874), печатар, основоположник на книгопечатането в България * Павел Кръстев (1890-1916), художник, загинал на фронта през ПСВ * Павел Францалийски (1884-1956), художник * Панка Бабукова (р. 1943), политик * Славейко Миланов (р. 1982), политолог * Станислав Доспевски (1823-1878), художник * Тодор Кантарджиев (1861-?), офицер * Тодор Митов (1865 — ?), български военен деец, генерал-майор * Христо Петрунов (1859 — след 1937), български военен деец, генерал-майор * Христо Съчанов (1879 - 1903), български революционер, деец на ВМОРО * Делчо Сугарев (1905-1998), български архитект * Христо Тошев (1873-1950), български революционер, деец на ВМОРО * Чакър войвода, български хайдутин Починали в Самоков * Никола Образописов (1828-1915), български художник * Павел Францалийски ( 1884-1956), художник * Други личности, свързани със Самоков o Неделя Петкова (1826-1894), просветен деец, учителка в града през 1862–1864 o Васил Попович (1833-1897), писател, училищен инспектор в града през 1889–1891 o Стефан I (1878-1957), български екзарх, завършва Духовната семинария през 1896 o Евдокия Петева–Филова (1901-1980), учен-етнограф, живее и работи в града през 1962–1980. Почетни граждани [редактиране] * Найден Петков — художник 1974 г * Калина Тасева — художничка 1975 г * Григор Стоичков — Министър на Строежите и Архитектурата 1976 г * Стоян Сотиров — художник 1976 г * проф. Александър Поплилов — художник 1976 г * м.с. Петър Попангелов — младши — ски състезател 1977 г * Живка Сотирова Гуцалска — общественичка 1978 г * Ванко Урумов — художник 1978 г * Дечко Узунов — художник 1979 г * Христо Христов — общественик 1979 г * Никола Сотиров Николов — общественик 1980 г * Рубен Аврамов Леви — общественик 1980 г * проф. Васил Стоин — посмъртно 1980 г * Тома Върбанов — художник 1981 г * Иван Димов Иванов — художник 1979 г * Христо Христов — общественик 1981 г * Трендафил Мартински — секретар на ИК на БКП 1981 г * Григор Спиридонов — художник 1982 г * Вера Димитрова Никова — общественичка 1982 г * Петър Сандев Рогачев — майстор строител 1983 г * генерал майор Горбатко Виктор Василевич — космонавт 1983 г * Истилянка Стоянова Дашина — общественичка 1984 г * Димитър Киров — художник 1984 г * Христо Максимов * Атанас Пацев — художник 1987 г * Любен Гайдаров — художник 1988 г * Георги Шишков — ски деятел 1989 г * Шуберт Шпийс — ски деятел 1989 г * Ивайло Йорданов — футболист * Бисер Георгиев — св. шампион по борба 1994 г * Асен Попвасилев Георгиев — 1996 г * Бисер Георгиев — св. шампион по борба 1997 г * Иван Георгиев Близнев * Петър Иванов Попангелов — спортен деятел * Георги Г. Дойков — състезател по ски 1999 г * Ива Шкодрева-Карагьозова — биатлонистка * Иван А. Пешин — спортен деятел 2008 г.