Силкосия  

"Силкосия" е резерват разположен между селата Българи и Кости,община Царево, област Бургаска. Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 г. с цел опазването на вечнозелените храстови
формации, обхващащи най-високите части на резервата. Силкосия обхваща част от водосборния басейн на река Велека. Резерватът обхваща територия от 396 хектара в планина Странджа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и по този начин е един от ниските резервати в България. В него се среща много богато разнообразие от растения, някои от които редки, а други са характерни за други географски ширини, което прави мястото много интересно от научна гледна точка. В долната част на резервата има блатисти райони. Тук се наблюдава явлението растителна инверсия - буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени
по по-високите места В по-влажните части на резервата се наблюдават следните растителни видове - странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис, кавказка иглика, пролетна циклама и други. Тук се намира и
единственото находище на дива мушмула в Европа. Фауната в Силкосия също е богата. От земноводните тук има представители на зелена крастава жаба, жаба дървестница и гръцка дългокрака жаба. За района са характерни също шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии също е голямо –
голям стрелец , смок мишкар, пъстър смок. Смок микар Тук гнездят и много интересни птици - авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни водове кълвачи, грабливи птици и др. От бозайниците се срещат дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.