Пещера Бачо Киро  

Пещера “Бачо Киро” се намира в районна на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска.Отстои на 300 м. от манастира “Св. Арахангел Михаил” в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от дряновските туристи още през 1937 год.а името си получава през 1940 год.в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро, обявена е за природна забележителност. Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м.Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици,оформени на дъното на топло кредно море.Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години.Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р.Андъка.С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали , това е станало в границите на младия терциер и кватернер.Това е първичния етап на образуване на пещерата.От тук на сетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода обогатени с варовиково вещество в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони , придали им най-причудливи форми. Пещера “Бачо Киро” е и архиологически обект от национално значение добре проучена. За пръв път с научна цел прониква порф. Юринич през 1890 год. В пещерата работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът.Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей.В периода 1971-76 год. са направени обстойни разкопки при входа на пещерата от българо-полска експедициия с известните археолози Сиракови и от полска страна Козловски и Добреневич.За първи път в долните пластове на пещерния пълнеж са открити находки от среден палеолит датиран от преди 40-70 хиляди години пр.н.е.Намерени са малки двустранно обработени груби остриета, симетрични и асеметрични ножове и стъргалки. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости.В най-горните пещерни седименти личат остатъци от жилищата на обитателите – пещерните хора, които по археологични данни се отнасят към каменно-медната епоха 4000 години пр.н.е.Накратко, данните показват живот на хора по тези места от най-ранните на Балканския полуостров