Балтата  

Балтата е поддържан резерват в Североизточна България. Разположен е на черноморското крайбрежие в землището на село Оброчище, община Балчик, област Добрич. Площта му е 205.6 хектара. Целта на неговото създаване е наличието на естествена лонгозна гора, с принадлежащата й флора и фауна. Обявен е за резерват на 20.04.1978 година. Прекатегоризиран е на поддържан резерват на 15.10.1999 година. Резерватът обхваща най-северно разположената лонгозна гора в България, по устието на река Батовска. Реката извира от Франгенското плато под името Джевизлийска река. Тече на север, а при село Батово завива на изток, като се влива в Черно море между Варна и Балчик. Формира се от карстови извори. Тя е единствената непресъхваща река в добруджанския край. Устието и е лиман и там се намира резервата. Балтата е разположен в непосредствена близост до курорт Албена. Продължаващата урбанизация, свързана с мащабното развитие на туризма и разширяването на селищните води, води до разпокъсване, нарушаване и дори унищожаване на местообитанията, основно в крайбрежната зона, но също и в откритите пространства върху платото. Горите на поддържания резерват са съставени от чисти ясенови и смесени насаждения. Средната възраст на горите е 60 години.
За поддържан резерват „Балтата” и буферната му зона са установени общо 263 вида висши растения, от 184 рода и 62 семейства. Растителните видове, подвидове и разновидности с природозащитна стойност, които попадат на територията на ПР „Балтата” и Буферната му зона са общо 28 на брой! 16 от тях са включени в „Червената книга” на България и в някои от международните конвенции и директиви, по които България е страна. Това са лианите: грицкият гърбач, горската лоза, високата скрипка. В тази група попада и субендемичния вид пализиев ясен. С общо разпространение и за двете територии е блатното кокиче, чиято популация е изключително плътна и в добро състояние. Ендемитните видове са пет, а реликтните – седем. От установените общо 116 вида лечебни растения, седем вида са с природозащитен статус. Папратовите растения представляват 5% от семействата. Те са представени от един род–хвощ. В района на резервата се срещат шест вида храстовидни и листовидни лишеи. Гъбите, тринадесет вида, играят важна роля за функционирането на горските екосистеми в процеса на разлагане и минерализация на отмиращата дървесина. Безгръбначните животни включват 337 сухоземни и водни групи – много от които се срещат само тук. В поддържания резерват са открити 16 вида риби. От тях четири вида са включени в „Червената книга” на България в категорията „Защитени видове”. Това са два вида бодливка, атерината, обикновеният щипок и шарана. От останалите видове риби най-висока численост има бабуката. Специфични за района са гребенестият тритон, зелената крастава жаба, жабата дървесница и голямата водна жаба, както и видовете зелени гущери, стенен гущер, слепок, смок-мишкар, пепелянка. Специално внимание трябва да се обърне на шипоопашатата костенурка, защото тя е уязвима, тъй като нейните местообитания са в близост до шосетата.В поддържан резерват „Балтата” и буферната му зонаса установени общо 183 вида птици (от тях 95 вида са гнездящи в района). С природозащитен статус са 167 вида. Особен интерес представляват ръждивата и бялата чапла, черният и белият щъркел, сивия жерав, зеленоглавата патица, кресливия орел, кълвачите, синигерите, славейчетата, черноглавото коприварче. Територията на „Балтата” обитават 35 вида бозайници- насекомоядни, прилепи, гризачи, хищници и чифтокопитни. Най-често срещани са таралежа, къртицата, прилепа, катерицата, заека, водния плъх, нутрия, чакал, лисица. Приоритетно е вниманието към видрата. В близост до резервата е разположен хотелски комплекс „Гергана”, където туристите могат да отседнат и да бъдат близо до красивата природа в района на резервата.Друг вариант за отсядане на туристи е Къмпинг Горска Фея, разположен в самия резерват.